четвъртък, 10 ноември 2016 г.

"Баскервилското куче", Артър Конан Дойл


В живота на всеки читател идва момент, в който се появява остра нужда от криминале, нещо бързо, остроумно, с повече екшън от обикновено и по възможност, с поне прилична литературна стойност. :) Когато бях млада, може би точно в прехода между детска литература и такава за възрастни, прочетох доволно количество криминалета, откраднати от разни лавици. Не помня много от историите на Кристи, както и почти нищо за съдията Ди, но пък май това е идеята на жанра – моментно развлечение и освобождаване на мозъчните клетки от дейност.

Моята необходимост от подобно четиво дойде покрай Дюрас, която е по-често трудно преглъщаема, отколкото не, но за нея в следващата публикация. Случайно или съвсем умишлено зарових нос в една стара библиотека и започнах да си избирам какво да взема на заем. И ето го това симпатично джобно форматче на „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл. Бонусът при Дойл е, че четях не само за развлечение, а и за попълване на големите празноти от класическа литература, до която не съм стигнала. Един вид „Баскервилското куче“ тикна поленцата и за бизнес, и за развлечение, що се отнася до мисловната ми дейност.

В интерес на истината, започнах книгата на шега и на втората глава вече бях доста увлечена от повествованието. Част от очакванията, които имах за героите Шерлок Холмс и доктор Уотсън, напълно се оправдаха. Оказва се, че няма как да живееш обгърнат от различни видове медия и да не си поне бегло запознат с двамата, колкото и да избягваш подобна среща. Хванах се особено забавлена от някои от саркастичните реплики на Холмс и още повече - от чувствителната душа на Уотсън. Това, което ме изненада в този роман беше голямата роля, която играе доктора, като детектив, освен като разказвач. И аз искам да съм детектив!

За жалост, не бях смаяна при разкриването на голямата мистерия за престъпника. Всъщност разбрах кой е, веднага след като беше представен в романа, но това ще отдам не на недостатъци в майсторството на Артър Конан Дойл, а на чудната си, почти нечовешка интуиция! ;)

В общи линии бях изключително доволна от „Баскервилското куче“, и веднага след прочита му взех да оглеждам разни красиви сборници с произведения на Артър Конан Дойл! Да, на вас смигвам издателство „Изток-Запад“! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар