Четем с мама

Колкото повече живот се случва на човека, толкова по-малко на сериозно е редно да се взема. Времето ни никак не е много, а повечето от него пропиляваме, вайкайки се за незначителни неща в общата картина на Вселената. И тъй като съм виновна за хронично вайкане, с годините съм положила доста усилия да не се оплитам в ежедневните водорасли, а да изплувам на повърхността и да гледам спокойното на тепсия море (лято е!).

Започнах този блог на 19 години, като студентка с аутсайдерско хоби. Девет години по-късно сме трима и се наричаме семейство, a блог все още има. И така, без да изпадам в сантименталности искам да кажа, че до мен се протяга една малка разбойничка с любопитни очи и жажда за приключения, ако съдя по доста подранилото ѝ желание да ходи. А аз най-после имам оправдание да купя всички детски книжки с приказни илюстрации и да се надявам, че няма да си ги чета сама! :)

И за да е забавно, предаването на четенето в поколенията и за читателите на този блог, с дъщеря ми започваме рубрика с книжки за деца. Ще си имаме оценяваща система от едно до пет „Агу“-та, защото е единствената дума, която все още знаем. Ще ревюираме книжките не според възрастта и интелектуалното ни развитие, а според вкусовете на мама и нивото на радост у бебе. Ще ни е весело, а надявам се и на Вас! Благодаря за търпението и споделеното израстване на всички, които четат блога от самото начало и „Ура!“ за всички нови начала, които ни предстоят. „Четем с мама“ започва сега!