Първата книжка в новата ни рубрика „Четем с мама“ е „Бебето“ от Дора Габе със съставител Весела Фламбурари и майстор-шивач Христина Консулова. Още през зимата в полезрението ми се появи новото Ателие за българска детска литература „Горната земя“ и веднага се влюбих в меката им книжка, но беше твърде рано да подреждам детска библиотека, затова изчаках малко. Обаче при повторното ми посещение на сайта им бутиковият тираж беше изчерпан. Такива неща в онези месеци, в които жената се превръща в китка, могат много да я разстроят, вярвайте ми! Но аз бях яхнала един много позитивен поток на ума и го насочих към всички други неща, които бях оставила за последния момент.
И така мина време, и от къща с непознат, но много дружелюбен наемател, се превърнах в мама. Разбира се, опитах да чета на детето още от първия му месец, но нека разочаровам всички бъдещи майки читателки - бебетата в първия си месец не се интересуват много от книги. Като цяло основните интереси са мляко, сън и при повече родителско въображение познатите гласове на мама и татко. Честно казано дори не виждат наистина, така че можете да си спестите цялото упражнение с книжка в ръка и да попеете вместо това. Оказва се, че ако една майка тайно е искала да бъде кабаретна певица, то фалшивото и' грачене няма да смущава чак толкова невръстното и' дете. :)
Преди няколко дни обаче милите хора от „Горната земя“ подновиха тиража на „Бебето“ и сега имаме една много щастлива майка, която чете и припява Дора Габе на малката си любопитка. Това е изключително специално за мен, защото един от първите ми досеги с литературата бяха именно стихчетата на Дора Габе и сега повече от четвърт век по-късно момиченце с половината от моето ДНК ги слуша! За да избягам от целия сантимент, който нахлу неочаквано в публикацията, нека ви разкажа колко е прекрасна тази мека като възглавка книжка не само за мен. Тя съдържа 13 залагалки, отпечатани по „страниците“. Подходяща е и за малко по-големи деца от моето, които ще могат освен да слушат стихчетата, да ги попиват като гъбки и да си играят като ги намират сред страниците, зад завески и в джобчета. Освен това за всеки запознат с Дора Габе е известно, че четенето може да е игра за опознаване на света от съвсем рано. Знаете ли колко пъти мама „хрусна“ всички части на тялото, уж с образователна цел. ;)
На моята госпожица са ѝ интересни ярко червените калинки плъзнали по страниците и днес любимото ѝ стихче беше „Шушу-шушумига“, тъй като получих няколко усмивки на него. Мисля, че ѝ е весело как казвам „шушумига“, но е твърде вероятно да оценява добрата литература по достойнство!
В заключение ще кажа, че е напълно естествено, че аз и дъщеря ми даваме 5 от 5 „Агу“-точки на тази прелест и нямам търпение тепърва да я разучаваме и да се възползваме от всички възможности за четене и игра!
P.S.: Получихме като подарък и ветрилце калинка, което освен полезно в летните жеги, се оказа и доста занимателно! Бебетата и техният афинитет към контрастите и повтарящите се форми :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар