четвъртък, 10 януари 2019 г.

"Малки пожари навсякъде", Селест Инг

Напоследък избягвах да чета съвременна литература, може би защото имах няколко разочарования, особено в период, в който и без това ми беше трудно да преоритизирам четенето. Ето защо се обърнах към „модерната“ класика и откровено казано имах супер добри попадения през изминалата година (макар да не писах за тях).

Обаче... винаги има обаче, защо, не знам :D Обаче когато чух, че ще се превежда „Малки пожари навсякъде“ на Селест Инг, бях сигурна, че ще наруша залегналото негласно правило. Подходих с известен скептицизъм и може би точно заради това, останах крайно очарована.

Нали ние читателите все си говорим как книгите те намират в подходящо време от живота ти и тем подобни. Не ме разбирайте погрешно, и аз вярвам в това, но като се замисля ме хваща яд, че някои моменти са толкова кратки, че освен да ги изживееш, не ти стига съвсем и времето да прочетеш всички хубави съответстващи книги.

„Малки пожари навсякъде“ е книга за майчинството, а какво по-хубаво време за четенето и‘ от първи стъпки в едно лично такова. Селест Инг не ми предостави поучителна история или пък психологическа дисекция на майката. Не, тя направи нещо много по-просто. Разказа три прецакани, дори бих казала хиперболизирани, но все пак недалеч от реалистични истории за майчинството и ме остави сама да си правя заключенията.

Харесвам такова писане, което не ми дава отговори, а поставя под съмнение морала ми. Бях предизвикана да мисля коя съм аз и как бих постъпила в подобна ситуация. С възрастта (каза 28 годишна глупачка) все по-малко книги започнаха да ме предизвикват. Чета неща, които ми доставят удоволствие, неща, които ме утвърждават, но все по-рядко неща, които ме предизвикват. А не е лошо от време на време да се поспираме и да си задаваме въпроси, пък било то и грешните.

Темите за отглеждането на тийнейджъри, осиновяването, сурогатното майчинство са тези, които поставят центъра на повествованието, но много ми допадна и този воал от перфекционизъм като самоцел. Перфектният град, перфектната къща, перфектното семейство, извратената визия за „американската мечта“.

Чудесно! Селест Инг се справи отлично да ми върне желанието за съвременна литература и нови автори. Явно просто трябва да прецезирам избора и всичко е точно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар