събота, 21 август 2010 г.

за да мислиш...

Този път ще направя нещо, което не съм правила до сега, но пък съм обещала да направя в една или друга форма...

Случи ми се да познавам един младеж – може би вече четвърта година... Казва се Деян. На 22 години е. Учи Драматургия в НАТФИЗ. Прави ми забележка като го наричам писател. Имах шанса да го хвана в началото (или поне времето, което сама отсъдих за начало) на писателската му дейност и убедено мога да заявя, че той израстна пред очите ми! Макар и егоистично и егоцентрично от моя страна, се обявих за най – големия му почитател! :)

Деян, или както би се приело за негов псевдоним – Епитафия Бездумна, има способността да взема случки от живота и да ги претворява в такъв вълшебен сбор от думи, който много напомня на детска приказка, но не е нито „детска”, нито „приказка”. Четейки негови работи, никога не знаеш накъде ще те отведе потокът му на мисли. Въображението ти никога не е достатъчно подготвено, за това което следва. Накрая оставаш замислен, объркан, искаш да спориш, но не знаеш коя е твоята позиция.
Деян има опит както в поезията, така и в прозата, и макар да имам много любими и силни негови ... да ги наречем стихове... бих казала, че прозата му се превърна във връх за мен...

Предполагам е излишно, но ще отбележа, че с нетърпение очаквам професионалното му развитие. Тръпна да видя поставен негов сценарии. И горещо се надявам да не забрави с годините и известността за най – голямата си почитателка :)

Този пост идва като поздравителна картичка, за новия му блог! Честито, Деяне!! Още от него можете да прочетете на блог-притурката му в MySpace. (линкове, за които следват)

http://epitaphvonweird.blogspot.com/

http://blogs.myspace.com/streetvspoet

Няма коментари:

Публикуване на коментар