"Страна на чудесата за непукисти и краят на света", Харуки Мураками

За Харуки Мураками прочетох нещичко из Интернет, някъде ми попадна откъс от 1. глава на „Страна на чудесата за непукисти и Краят на Света”. Казах си - това трябва да го прочета. Колко се изненадах когато още на другия ден, когато минах през книжарницата, за да си търся една друга книга, видях цяла редица с поне още 5 - 6 негови книги. Естествено трябваше да забавя емоцията и да почакам. Май така правя често – забавям, за да усетя по – силно всичко после... едва ли винаги ми се получава (камо ли пък сполучливо), но като порасвам и взех да се замислям за това и за примери от преди и да... пак се отклоних...
Та купувам си книгата аз и идея нямам за какво иде реч. Вярвайте ми, това усещане остана до 36. глава (главите общо са 40)! Първата асоциация с оглед на заглавието е за Луис Карол, именно тази асоциация се губи най – лесно още в началото. Романът носи усещането за приказка, но някак си горчи... Много магично в интерес на истината. Преди и сега се преплитат и светове се смесват! Мисля, че съм споменавала за страстта си към състоянието ми на объркване, смайване и чудване. Е, тази книга много стабилно ме задържа в това ми състояние и сега, дори след като я прочетох преди около час, не мога да кажа, че все още съм наясно за всичките си изводи и заключения. Струва ми се, че има какво още да извлека! И не, че има недоразбрани неща, макар и да има, просто се натрапва усещането за многопластовост на съзнанието и не е сигурно какво се крие там... За многопластовостта на книгата мисля да не говоря, защото ще кажа нещо, което ще наложи да кажа още други неща и ще разваля евентуалното усещане на изненада и обърканост на бъдещ евентуален читател... май?! Определено накрая ти трябва известно време да се отърсиш – мен още ме държи, но ми се стори, че това ще е най – смисленият ми коментар на книгата.... което е мистерия, тъй като такива неща се правят на трезва глава, доколкото ми е ясно. Но тази вглъбеност е задоволителна, предполагам.
Ако трябва да изразя ясно мнението си за автора, хубаво че имам едно - две други подготвени четива, защото не зная как бих се справила с дочакването да си купя нещо друго негово... да видя дали ще ми хареса?! :)
Много точно в целта попаднаха и разсъжденията на Мураками за вечния живот, за еволюцията, за детайлите...

„... Хората неминуемо умират, тялото неминуемо се разлага. Времето запраща напред въпросната стрела. Но както вече споменах, мисълта продължава да дели до безкрайност това време. Парадоксът се превръща в истина. Стрелата така и не достига целта.
- С други думи – безсмъртие – казах аз.
- Точно така. В мислите си хората са безсмъртни. Макар че, по – точно казано, те не са безсмъртни, а са безкрайно, асимптотично близо до безсмъртието. Ето какво е вечният живот.
....
.... Човек става безсмъртен не като умножава времето, а като го дели до безкрайност.”

„Гълъбите знаят да оцеляват заради самата си гълъбовост.”

И тъй като съм съвсем наясно, че колкото и да е хубава една книга, при лош превод магията се изгубва, исках да отделя и миг за преводача – Емилия Л. Масларова. :)