"Норвежка гора" Харуки Мураками

Започна да се превръща в навик. Странен навик наистина – след всяка прочетена книга да сядам и да пиша тук. Имам чувството, че някой ден ще започна да чета, само защото след това ще сядам да пиша. Едва ли! Но усещането ме блазни твърде много – все едно взимам нещо и после давам нещо. Взаимност се казва, предполагам!?

След „Стараната” казах, че имам необходимостта да прочета още нещо на Мураками – „да видя дали ще ми хареса!?” Хареса ми, даже много ми хареса. За отрицателно време изгълтах „Норвежка гора” и дори се улових веднъж да казвам, че Мураками може да стане следващия ми любим след Бредбъри. Не зная дали... но всъщност обожавам как пише – все едно гледам снимка. Мога да видя всеки детайл от къщите, от залите, от ресторантите, от хората, и то без да са описани нашироко. Чувстват се. Все едно са истински и ги познавам. Всъщност книгата е доста тежка, а се чете страшно леко. Тежи от мъка, несбъднатост и тайни, от смърт... от безнадежност... Накрая обаче винаги има кой да те спаси и кой да те обича.

Замислих се как преди време исках да живея на фар – „съдържател на фар” един вид. Макар че думата съдържател предполага с това „съ” СЪдружие, някакъв друг човек... така че по – скоро „държател на фар”!! Мисълта ми е, че в края на „Норвежка гора”, стигнах до извода, че всеки човек е фар сам по себе си – живее живота си и не прави нищо на практика, но всъщност от време на време светва, и ако точно в момента, когато светне, някой друг го види, той спасява и носи надежда. И се редуват – мълчание, надежда, мълчание, надежда... красота!! Фаровете винаги носят такова чувство, когато си помисля за тях!

Един епизод на книгата пък ми напомни за това колко отдавна не съм виждала светулки... Направи ми много силно впечатление – подарък светулка в буркан. Тогава разбрах, че появата на Есесовеца въобще не е междудругото. Хора минават и оставят толкова разноцветни следи в мислите ти... Вълнувам се!

„Аз съм драскалото на кибритена кутийка. И това е хубаво. Нямам нищо против. По – добре да си качествена кибритена кутийка,отколкото некачествена клечка кибрит.”

„- Хубаво е, когато храната е вкусна – рекох. – Това е, един вид доказателство, че си жив.”

„Плъховете не се влюбват.”

„Не се самосъжалявай. Само задниците го правят.”

„- Чудя се какво ли правят мравките в дъждовни дни? – попита Мидори.
- Нямам представа - отвърнах. – Те са работливи гадинки и навярно прекарват деня в чистене на жилището си или в инвентаризации.”