петък, 24 септември 2010 г.

„Животът като липсваща лъжица” , Иван Димитров

Пише горд притежател на първо издание на „Животът като липсваща лъжица” на Иван Димитров. Книгата ми беше препоръчана от Драго. Този месец понатрупах малък куп с литература, която искам да прочета, но нямаше как да не вместя „Лъжицата” преди всичко останало.

Романът е крайно непонятно изненадващ. На практика, единственото ми предположение в течение на книгата беше за съдбата на героинята – единственото ми сбъднато очакване. Що се отнася до Аз-а, бях докарана до смях и нелеп ужас, бивайки запознавана с преживелиците му (обичам деепричастия!!). Нищо не се случва както следва. На 23. страница си помислих - добре, как по дяволите ще продължи тази книга?! , а на 27. страница бях като ударена с чук, почти като героя, а книгата продължи!! Наистина нямам думи за историята – съвсем проста и непретенциозна, но грабителна, разграбваща(дойдоха ми малко думи все пак). История, разказана в точния брой страници, никъде твърде подробна и бавна, никъде ощипващо бърза и неразбрана. Точна книга, като човек.

И сред думите на този ненатоварващ, заинтригуващ, но не грубо насилващ, крайно интелигентно поднесен текст е пълно с малки кокетни изречения, които само чакат да ги харесам. Думи, които няма как да бъдат казани по – добре. Нали знаете как като чуете някоя песен с адския текст се чудите как може някой да се сети да напише подобно нещо. Същата ситуация и с тази книга - малки музикални пасажчета между редовете сиво-зелено-червена литература (носи някак именно такова настроение, като трите цвята, взети поотделно, а после събрали се в прегръдка). И става уютно, приятелско между страниците. Защото и без друсането, можеш да си празен и ненамястото си, лежерен и простичко щастлив, познат и непознат... и продължаваш, вървиш напред, който и какъвто и да си, за себе си или за хората. Животът е като в книжка с ребуси...

„Чувал съм за подобен случай с една котка, която се усмихвала толкова упорито, че високопоставена психопатка с мания за обезглавяване наредила на подчинените си да и^ отрежат главата. Независимо дали тази история е вярна или не, аз се усмихвах като тази котка.”

„Аз не се опитах да избягам, избягаха ме.”

„Сложи си бяла престилка, бадж и едно „доктор” пред името и можеш да говориш на хората каквото ти изнася – те автоматично ще кимат с глави.” – тематичен цитат :)

Това са малка част от любимите ми – купете си книгата и докато я четете, отгатнете останалите :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар