петък, 24 декември 2010 г.

„Лудориите на лошото момиче”, Марио Варгас Льоса

Нобелови лауреати – уж това щеше да е основната тема, около която щях да се завъртя. Но какво пък бих могла да кажа за Нобеловите награди. Освен естествено, че искам да притежавам една (и нека да не зачекваме темата в стил „трябва да си я заслужиш”). Цялата идея да прочета нещичко на Льоса беше от любопитство. Нали най-сетне Нобел спечелил някой, който действително го бивало с писането (отняколко години насам). А и истории и скандали с Маркес... такива неща много ми събуждат любопитството! А аз дори не съм от хората, които се интересуват от писателите. Мисълта ми е, че не бих желала да бъда афектирана от живота на някой си, а от творчеството му. И макар и цинично и не в мой стил, това е една ситуация, в която не се интересувам от хората, а от себе си, живеейки в създаденото от тях. Изцяло в Коледния дух!
Та до тук бля бля. Май по един и същи начин съм започнала да си структурирам постовете. И така и така съм започнала всичко, да обяснявам, то е защото много слушах в часовете по Литература и отзивите бяха любимата ми форма на изразяване.

Марио Варгас Льоса – „Лудориите на лошото момиче”. Да си призная честно, знаех че искам да чета този автор, доста потърсих в Интернет, порових се за препоръка коя от новоиздадените книги да си купя и накрая избрах тази с чиклитското заглавие – все пак съм преди всичко момиче!

Общо взето на пръв поглед история - четеш, интересно ти е, но нищо кой знае какво не се случва в живота ти от това. На втори поглед обаче, една много самотна история, за самотните хора, които сме, за нещата, които ни правят щастливи, за нещата, които ни лъжат. И е една любовна история, за тези като мен, които не вярват, че някой може да обича някого цял живот, раздавайки всичко от себе си. И един преглед на исторически събития с „големи” влияния, които обаче ти се струват нищожни на фона на дребнобуржоазни радости и мъки.

Всички умни герои в книгата си тръгнаха преди края и’. Останаха само наивните и болните. Което ме навежда на мисълта, това ли е посланието, че накрая оставаме само наивни, изгнили и сами. И това, че е Коледа, ме кара да кажа - „не, глупачке, нищо не разбираш от послания!” В такъв случай дано посланието да не е и „всеки си получава заслуженото” :)
Една книга, която се чете адски бързо. Една Нобелова награда, която си заслужава – увлекателно писане, много въпроси и чиклитски заглавия! Задължително да посетя Париж, град, за който никога не съм мечтала, но явно е магичен, а аз обичам магиите!

Всъщност интересно е да се каже, че аз сигурно предусещам тези Нобеловости, защото разглежадах книгите на Льоса ден преди да го обявят за победител. Сигурно книгите са като вълноломите!! Умен роман, ейй!!

P.S.: Да! на второстепенните герои! Определено залагам на мнението си, че те дават много повече на романа, от главните, които в общи линии само поддържат основата на историята!!

P.S.2: „Леля Хулия и писачът” – мисля да е следващата на този автор!

Няма коментари:

Публикуване на коментар