петък, 7 януари 2011 г.

Дега и компания

Мислех си, че ще имам тема за днес. Не, че чаках вдъхновение. Всъщност чаках събитие. Вдъхновенията са съкава работа.

Във Варна за около месец щеше да има изложба със склупторите на Дега. Аз съм голям профан по отношение на ... да речем, на такъв тип изкуство. Но какво пък - една изложба! Току виж съм се просветлила. А и човек никога не може да бъде напълно сигурен за нещата, с които не се е сблъсквал.

Да си кажа право, Дега ми човъркаше мозъка отдавна. Първо гледах началото на един документален филм за него. Не можах да понеса повече от 10 минути, с оглед на това, че 2/3 от фона беше обладан от балерини – изправени, наведени, облечени, голи, на палци, една, няколко, деца... Не, че имам нещо против балета, но ми дойде малко повече Дега и изкуството му. Та така де, реших да не се натоварвам, гледайки филма и се забих нейде из Интернет пространството.
Месец по-късно (примерно) имах малко и нищожно кратко посещение на милата ни столица. Бяха отворили изложбата на Дега и идеята беше да погъделичкам любопитството си и да разбуля мистериите на фетишизма, отивайки. Уви, времето ни потисна и ни позволи да изживеем само мащабни, изморителни и оставащи в историята събития.
Месец по-късно (примерно) обаче, изложбата дойде във Варна. Хорей!! Имаше надежда за проядената ми от културно невежество душа. Имах два опита. При първия музейната управа току виж беше решила да затвори величествената сграда точно 2 минути след като влязох в нея, един час преди края на нормалното работно време, заради климатични условия, повече от добри според мен, като билет нямаше как да ми бъде продаден. Вторият ми опит беше още по – неуспешен – 2 дни преди официалното закриване на изложбата нея вече я нямаше!

Не съм човек на конспирациите, или поне често се стремя да го казвам, май ми харесва как звучи („Не, че съм конспиративна личност, но определено хората са се наговорили да ме изнервят днес!”, „Не, че съм фен на конспирациите, но определено мисля, че липсата на кафе, почти-за-малко умирането ми на светофар, закъсняването ми за анатомия и забравянето на ластичка за коса в един и същи ден не е случайност!”, и т.н., като отчитаме факта, че обичам да стигам до такива умозаключения, само като съм изнервена, което е рядко събитие, надявам се... ) .... до къде стигнах... идеята ми беше, че макар да вярвам, че всичко е случайност, мисля, че някой държеше да не посетя тези склуптори... Дега!! (гледам подозряващо)

Оставам с една изложба по – невежа! Но все пак възможно ли е да съм влюбена във вратата на Археологическия музей?!

P.S.: май прекалих с дългите и несвързани изречения, цинизма, измислените думички и деепричастията този път! whatever...

Няма коментари:

Публикуване на коментар