Половин година по-късно спазвам заканата си „Леля Хулия и писачът” да е следващата книга на Льоса, която ще прочета. И да си призная не останах особено очарована. Прегледах какво съм писала за „Лудориите...” и си мисля, че може би съм имала повече очаквания за следващата книга. Общо взето силата на и’ е в начина, по който е написана. Иначе като цяло съдържанието би могло да се обобщи като празни приказки. На практика все едно гледах латино-американски сериал. Но нека се концентрирам върху хубавото!Книгата е разделена на 20 глави (нещо, което ми се стори доста популярно напоследък, що се отнася до моите четива), като се редуват реалният живот на главния герой с увлекателни, но недовършени разказчета, част от радиопиеси. Няма да се впускам в подробен анализ, но в общи линии явно си личи способността на Льоса да те грабне в началото типично по Перуански, и да те забаламоса в следващите 400 страници :) Въщност не зная коя е типичната черта за перуанското писане, но си представям, че е точно това – умението да напишеш нещо красиво и увлекателно без да пишеш за нищо кой знае какво.
Сега като обмислям последните ми 2 месеца на четене, твърде вероятно е да не съм особено впечатлена от „Леля Хулия и писачът”, защото последните ми книги бяха „Машините...”, „Крадецът...” и Плат, на фона на които леко и дори забавно четиво като това ми дойде малко плитко. Все пак ми се струва приятно за между другото, за почивка или за губене на време, в случай, че го има. Дано светът не се свърши през 2012 все пак, язък за всичката класика, която не съм изчела :D
Съжалявам, опитах да се насоча към плюсовете.... Нищо, Льоса ще ми прости, а в шкафа ме чака едно изящно ново издание на дванадесетте разказа на Маркес, което всеки път, когато изкарам от хартиената обвивка, ми носи малки изблици на необяснимо налудничево удоволствие.
Проверих какво има в мрежата за една книга и попаднах на Вашия блог. Много от ревютата ме зарадваха, а други вероятно ще ме потсетят да прочета това-онова. Благодаря!
ОтговорИзтриванеОтносно "Леля Хулия..." - това е роман, в който Варгас се забавлява, буквално си играе със стила. Да - началото е малко "сапуняво", но с развитието на повествованието има такова очарователно "израждане" на форми, сюжети и отделни персонажи, че... Повторенията на малки епизоди, изкривяването, лудостта - това е много хитра и много забавна книга. (Всичко това е само мое мнение ;) )
Радвам се, че в моето малко кътче Ви се е харесало! Май аз съм тази, която да благодари :)
ОтговорИзтриванеА за книгата, твърде е възможно тогава да не и' беше времето. Напълно се съгласявам, че е крайно увлекателно написана, но може би не уцелих момента или пък темпото, така че да съм завладяна. Много съм щастлива, че споделихте мнението си и се надявам, да го правите и за напред. Това ме кара да преосмислям четивата си :)