петък, 29 юли 2011 г.

"Леля Хулия и писачът", Марио Варгас Льоса

Половин година по-късно спазвам заканата си „Леля Хулия и писачът” да е следващата книга на Льоса, която ще прочета. И да си призная не останах особено очарована. Прегледах какво съм писала за „Лудориите...” и си мисля, че може би съм имала повече очаквания за следващата книга. Общо взето силата на и’ е в начина, по който е написана. Иначе като цяло съдържанието би могло да се обобщи като празни приказки. На практика все едно гледах латино-американски сериал. Но нека се концентрирам върху хубавото!

Книгата е разделена на 20 глави (нещо, което ми се стори доста популярно напоследък, що се отнася до моите четива), като се редуват реалният живот на главния герой с увлекателни, но недовършени разказчета, част от радиопиеси. Няма да се впускам в подробен анализ, но в общи линии явно си личи способността на Льоса да те грабне в началото типично по Перуански, и да те забаламоса в следващите 400 страници :) Въщност не зная коя е типичната черта за перуанското писане, но си представям, че е точно това – умението да напишеш нещо красиво и увлекателно без да пишеш за нищо кой знае какво.

Сега като обмислям последните ми 2 месеца на четене, твърде вероятно е да не съм особено впечатлена от „Леля Хулия и писачът”, защото последните ми книги бяха „Машините...”, „Крадецът...” и Плат, на фона на които леко и дори забавно четиво като това ми дойде малко плитко. Все пак ми се струва приятно за между другото, за почивка или за губене на време, в случай, че го има. Дано светът не се свърши през 2012 все пак, язък за всичката класика, която не съм изчела :D

Съжалявам, опитах да се насоча към плюсовете.... Нищо, Льоса ще ми прости, а в шкафа ме чака едно изящно ново издание на дванадесетте разказа на Маркес, което всеки път, когато изкарам от хартиената обвивка, ми носи малки изблици на необяснимо налудничево удоволствие.

2 коментара:

  1. Проверих какво има в мрежата за една книга и попаднах на Вашия блог. Много от ревютата ме зарадваха, а други вероятно ще ме потсетят да прочета това-онова. Благодаря!
    Относно "Леля Хулия..." - това е роман, в който Варгас се забавлява, буквално си играе със стила. Да - началото е малко "сапуняво", но с развитието на повествованието има такова очарователно "израждане" на форми, сюжети и отделни персонажи, че... Повторенията на малки епизоди, изкривяването, лудостта - това е много хитра и много забавна книга. (Всичко това е само мое мнение ;) )

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че в моето малко кътче Ви се е харесало! Май аз съм тази, която да благодари :)
    А за книгата, твърде е възможно тогава да не и' беше времето. Напълно се съгласявам, че е крайно увлекателно написана, но може би не уцелих момента или пък темпото, така че да съм завладяна. Много съм щастлива, че споделихте мнението си и се надявам, да го правите и за напред. Това ме кара да преосмислям четивата си :)

    ОтговорИзтриване