сряда, 7 септември 2011 г.

"Дванайсет странстващи разказа", Габриел Гарсия Маркес

Влизам аз в книжарница „Параграф 22” и си оглеждам рафтчетата, както най-редовно правя. И обсъждаме с книжарката(една от любимите ми), че си търся четива за лятото. И тя изведнъж вади изпод "тезгяха" най-красивото книжно нещо, което съм си купувала досега!! „Tи така междудругото най-случайно примерно харесваш ли Маркес и знаеш ли за съществуването на това изящно изкуство под формата на корица?!” – ме запита тя. Всъщност не, но ако аз бях така щях да си се попитам, с нотка на хаплива ирония! Как може да не съм проследила подобно събитие!! Но не, тя е най-милата и ме снабди с това съкровище! Благодаря сърдечно!

Та ще започна отвън на вътре! Аз може би нищо не разбирам от корици, но това което имам честта да държа в ръце... човек би си помислил, че става въпрос за златен обков, сребърни ръбчета на страниците и листи от муфлонска кожа, но не! Става дума за изключително минималистична твърда корица, която много напомня на тефтер с черно гръбче и червени предна и задна страни, като на предната има бонус – подписа на Маркес!! Все едно си имам автограф – почти толкова ценно ми се струва! Естествено има и хартиена опаковчица, която е добра, но не мисля, че е от значение... по-скоро ми служи като... опаковчица.

Уви, бедна е речта ми и суперлативите ми за Маркес и писането му отдавна са се изчерпали. Той не е фаза. Общо взето ако веднъж си го чел и ти е харесал, е от нещата, които остават с времето, от тези тихите любови, с които си умираш. Може да те прати в двете крайности на емоционалната ти палитра в рамките на едно изречение! Четях сборника и си мислех – как пък няма един смотан разказ досега – и така чак до последния!
Винаги съм се възхищавала от способността на Габриел Гарсия Маркес да извайва така смъртта - като да е най-прелестната от всички истини на живота! А знаете ли какво е магически реализъм!? Булшит, с извинение! Поредния термин, изтъркан от използване... Всъщност писането (особено такова като на Маркес) си е магия! И всяка капка, хапка, Светица, носена в калъф на чело, или пък деца удавени в апартамент на 5. етаж си е чиста и неподправена истина!

Чакам още и тръпна! А това са любимите ми разкази – „Дойдох само да се обадя по телефона”, „Тарамонтана”, „Светлината е като водата”. Като ми се ще да подчертая, че всички са ми любими, а тези са на върха на любимостите ми!! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар