неделя, 15 юли 2012 г.

"Моля, не стреляйте по дърветата", Патриша Хайсмит

Книжле (от някои позабравено, от някои тепърва намерено) от библиотеката у нас. Този да го види, онзи да го види, този да го грабне, онзи да го грабне, позавъртя се из къщи. Заглавието ми напомня на „Всичко живо е трева” на Саймък, а двете картини на корицата бих искала да висят на произволна стена. Иначе няма много за казване. Още нямам летни четива, и ме побърква, че утре нямам нищо за спирката, и кафе нямам!

Патриша Хайсмит ми е нова, разказите и са хубави. Напомнят за Бредбъри, но ми липсват цветовете на неговото писане. На тяхно място има мрак и убийства, но са далеч от криминални разкази. Удобни са за в чантата, а издателство Факел навремето се е погрижило добре за външния вид.

Това, което ме държи още в книжлето, е разказът „Повик за обич”. Как се случи да ми е любимият от осемте!? Става дума за две възрастни жени, които делят стая в пансион. Делят и приятелство. Второто най-страшно нещо на самотата след това, че няма с кого една приказка да си кажеш, е че няма с кого да се скараш. Хората имат нужда от конфликт, за да съществуват правилно. Или пък само жените?! Не съм сигурна все още, че разбрах този разкакз. Може би затова така ми е влязъл под кожата. С удоволствие бих чула гледни точки :)

На нощното шкафче с потенциал да остане дълго там, заради непоносимия обем и жанр-не съвсем по стандартните ми вкусове, е „Синухе Египтянина”, започван и захвърлян неколкократно, но интересен и личен. Да, обаче не се побира в чантата. За да съм честна, нямам физическа сила да го нося на рамо, иначе си се побира, чантата ми е голяма. Какво ми се чете?!

О, да, и апаратът, който улавя реалност и я превръща в цифрички, отказва да го прави вече...


2 коментара:

  1. Аз четох разказите преди време и книгата не е у мен. Направи ми впечатление, че няма никакви излишни обяснения с предмети и обстановка в никой от разказите. Не може да се каже кога са писани, а не изглеждат архаични. Всичко е само важно съдържание, и то за хората такива, каквито са и са били винаги. Изглеждат като вчера писани. Това не важи за много дори от най-известните автори. Дали ако някой ги прочете след 100 години ще си мисли че са днешни?

    ОтговорИзтриване
  2. Спомените ми са бледи вече, но определено имаше безвремевост в това сборниче. От друга страна дори Шекспир намирам за универсален, макар и с ясен времеви почерк. Мисля, че е въпрос на човешка природа.

    ОтговорИзтриване