понеделник, 23 юли 2012 г.

Игра на Емоции

Много ми се искаше да направя нещо такова тук, нещо като да попълня лексикон, свързан с книги, и досега не намирах подходящия, с който да започна. Тази вечер гледах новия пост на един от booktuber-ите, които следя, и докато течеше, си мислех за моите книги, наместваха си се по съответните места. Непременно реших, че това ще е! Става дума за 10 емоции и книгите, които ги пораждат. Естествено едва ли ще съм акуратна, защото не мисля за всички книги, които съм изчела, а само за тези, заседнали в момента в главата ми, но какво пък! :)

1. щастлива – сега най-щастлива ме прави книгата, която чета в момента(подробности в следващ пост), но обикновено щастието ми идва не от емоцията, която ми предава книгата, а от емоциите свързани с притежанието и' – мирисът на книга е #1 ендорфин стимулиращ фактор. И разбира се всички други малки закачки, които книгоиздателите по целия свят си правят с мен.
2. тъжна – първата книга, изникваща в съзнанието ми е „Крадецът на книги” на Зюсак. Краят така ме разтърси, че още го разправям, присмивайки си се... разтрисана от малки гърчове от нещастие с всяко изречение, до едно време, докато вече не виждах през очилата си, а после и през очните си ябълки...
3. ядосана – Хъксли и неговият „Прекрасен Нов Свят”. Няма книга, която да ме е изнервяла повече по празници. Нито беше прекрасен, нито беше нов, не бих казала, че и свят беше, а на всичкото отгоре и героите бяха непоправимо отвратителни един от друг по’!
4. носталгична – някакво много важно време от гимназиалния ми период на съзряване заеха „Семейство Глас” на Селинджър и „Пътеводителят...”(всичките книги) на Дъглас Адамс. Като в някакъв по-дълъг период се разля и Хари Потър серията и всичко на Бредбъри. Има нещо много носталгично в порастването и като че книгите сами си намират път към него.
5. уплашена – естествено Кинг и „Мизъри”. Помня, че последните 20-30 страници специално излязох да ги чета в Градската градина в Добрич, защото се напикавах от страх вкъщи в 4 часа' следобед. Беше нещо като върха на психо извращенията, до които мога да се дам.
6. изненадана – изключително ми беше изненадваща „Животът като липсваща лъжица” на Иван Димитров. Изненадвах се от началото до края все така приятно и все по-привързващо-образуваща ми се случи тази книга!
7. разочарована – скоро писах за „На юг от границата, на запад от слънцето”, не ще се повтарям, но ще компенсирам Мураками за това по-надолу.
8. изтормозена – „Дон Жуан”. Много искам да я прочета. Сигурна съм, че може и да се спогодим, ако успея да мина 100-те мъчителни страници в началото, засега се надявам да е търпеливо завряна някъде, където не ми бърка в здравето. От онзи носталгичен гимназиален период това е „Синове и любовници” на Лорънс – четох я година и половина на пресекулки, много ми беше трудна, но я завърших и я смятам за едно от постиженията си, а и много ми хареса от едно време до края. :)
9. объркана„Преследване на дива овца” на Мураками – сладката болка на пълно недоумение! Още ме гъделичка и ми носи приятен трепет на недоподреден пъзел.
10. ALL OF THE EMOTIONS„Норвежка гора” отново на Мураками. Още не съм сигурна как е възможно да съществува! Има една песен от филма Can – She brings the rain, която още опъва струните на душата ми всеки път в резонанс с книжната мелодия!



Това са моите книги и емоции, какви са вашите. Чувствайте се в настроение да споделите в блоговете си и в коментарите :) <-- в духа на YouTube. Това е клипа на Кейли, от който идва вдъхновението.

2 коментара:

  1. Оооо, обичам! Много хубав пост.
    Мен щастлива ме прави "Мемоарите на една гейша" на Артър Голдън, защото е много красиво написана, а и финалът е прекрасен и... обнадеждаващ.
    Тъжна... ами, то не е точно тъжна, но изпитвам някаква сладко-горчива болка докато препрочитам "Разливането на облаците" на Мария Иванова-Фьон.
    Ядосана - определено "Спасителят в ръжта" на Селинджър, въпреки че това е много хубава книга за литературен анализ. Не толкова за четене. "Робинзон Крузо" на Дефо ме вбесява по други причини, но за нея не ми се говори.
    Носталгична - Пипи, естествено! "Стас и Нели" не помня вече на кого, "Ян Бибиян", "Братя с лъвски сърца"... все се заричам да ги препрочета някой път.
    Уплашена - "Покани ме да вляза" на Линдквист. Тоя човек е извратен! Кинг още не съм чела, събирам смелост... и пари за памперси.
    Изненадана... ами, не помня книга да ме е изненадвала, защото аз обикновено прочитам последните няколко страници, така че знам какво се случва накрая.
    Разочарована - може би само малко "Мисис Далауей" на Вирджиния Улф. Принципно е една от любимите ми книги, но някои неща в нея ми засядат на гърлото. Всъщност вероятно тъкмо заради това я харесвам.
    Изтормозена - по-голямата част от книгите, които ми се е налагало да чета през ваканцията. Кото Библията например... "Парижката Света Богородица" също ме изтормози, въпреки че нея доброволно я взех. Но първите няколко страници са много трудни. Особено безкрайните описания на Париж по едно време.
    Объркана - "Лолита" на Набоков. В един момент сериозно започнах да се чудя какво не ми е наред, щом симпатизирам на педофил...
    Всички от изброените - няма още такава книга. "Осъдени души" на Димов най-много се доближава, затова тя си ми е личен фоворит, но все пак... още чакам голямата си любов.

    ОтговорИзтриване
  2. напълни ми тази сутрин преди да изляза сърцето от радост!! набелязах си няколко от книгите в класацията ти, което е големият бонус за мен! :) много ми е интересен методът ти на избор на книга. аз ако зная края, не мога да се мотивирам добре да прочета книгата, макар именно пътят до края да ми е любимото на книгите. :)

    ОтговорИзтриване