"Ужасно силно и адски близо", Дж. С. Фоер

„Ужасно силно и адски близо” – това е книга, която много ми харесва, което зная, защото я прочетох и бях адски впечатлена.

Случайността ме доведе до правилно случване. Седеше си това писание в Адската машина и най-накрая успях да се прибера у дома, вдъхновена да му покажа бял свят. И то точно днес когато се навършват 11 години от 11. септември и ужасните събития, които го ознаменуваха. Бях малка, когато това се случи. Дори нямам спомен дали имам спомен от събитието, но тази година и книгите, които ми донесе, определено натъртиха трагедията и нелепицата в ума ми. И тъй като съм най-малко компетентна да говоря за Световния Търговски Център в Ню Йорк, ще разказвам за отношенията ми с книгата на Фоер.

Джонатан Сафран Фоер ми помаха от една от шатрите на Базара на книгата във Варна(3 или 6 – 12 август). Приближих се до него. Спомнях си го от един от рафтовете в книжарница, още там се харесахме, но бях набелязала друго в ума си тогава. Сега обаче беше неговото време! „Ужасно силно и адски близо” е една от тези книги, сякаш създадени да ми се харесат. Всички снимки, детайли, подредби, диалозите и размишленията... Все едно имам книжка с картинки за възрастни, с детска невинност и дори наивност говореща за търсенето – в себе си и в другите.

Не съм сигурна по план ли е добре да говоря за всичко, което обожавам в романа, но ако трябва да имам план, ще започна с посвещението. Още от тук знаех, че това е върха на летния куп с книги. Не мога да обясня защо ми направи такова впечатление. Рая беше моят слушател и събирател на небивалици и недоизказаности! Та... посвещението: „На Никол, моята представа за красиво”! Все едно всички красиви неща, които някога е познавал са се събрали в тази една Никол и тя ги олицетворява. Прекрасно е и звучи толкова простичко.

Излишно е да казвам колко се задълбах във всяка дума в книгата на Дж. С. Фоер, щом едно посвещение ме развълнува толкова. Така дълбаех за ключове, за подсказки. Точно както Оскар и аз се ровех из него, из трагедията му и из себе си. Има нещо в „Ужасно силно и адски близо”, което те кара да се обърнеш към себе си. Накратко в романа става дума за дете изгубило баща си в терористичната атака на 11. септември, но също така и за всички загуби назад в поколенията, както и настрани – на съседа, на хора живеещи в шестте общини на Ню Йорк и дори на тези, отдавна загубили дома си далеч в Дрезден. Важни са думите, с които е написана книгата и чувствата, които оставя. Както винаги любими са ми тези истории, в които думите са главните герои – казаните и пропуснатите. И да! Това определено е сред любимите ми книги. Рано е да го кажа, зная. Трябва да издържи теста на времето, но мисля, че притежава всички качества.

Мотивът за писмата след половин месец още дълбае като забравено нажажено желязо за жигосване. Напомня ми, че всичко казано има значение, и дори ме плаши за всички вече казани неща, за мисълта, която им е липсвала, или за изтърканите думи.

Много ми се ще да споделя „Ужасно силно и адски близо” с всички хора, но ме е страх да не би да я загубя, толкова моя я имам и когато си помисля за нея тайно я ревнувам. Но все пак едно-две изречения едва ли ще са пагубни за личната ми сигурност :)

„...любопитно е, че според „Нешънъл Джиографик” в момента живеят повече хора, отколкото са измрели през цялата човешка история. С други думи, ако всички едновременно пожелаят да изиграят Хамлет, няма да могат, защото черепите няма да стигнат!” <-- Това ме спечели повече от всичко друго! :)

„- Вероятно е доста самотно да си на мястото на баба ти, не мислиш ли?
- Вероятно е доста самотно да си на мястото на когото и да било – отвърнах аз.”

„Измислих книга, която съдържа всяка дума от всеки език. Нямаше да е особено полезна книга, но докато човек я държи, щеше да знае, че всичко, което вероятно може да се изрази с думи е в ръцете му.”