четвъртък, 20 септември 2012 г.

"Места за дишане", Емануил Видински

„Места за дишане” на Емануил Видински извървя дълъг път. В напълно пряк смисъл без капка преносност... освен физическата такава. Влакът Варна-София, после през Сърбия, Унгария, Словакия,Чехия и на обратно в първите десеттина дни на септември, след което се подвизава във Варна, в чантата ми и на нощното шкафче, за малко до днес, участвайки в началото на новата учебна година. Това, че беше с мен по пътя на приятни емоции, обаче, определено не и’ помогна сама по себе си да донесе такива. Хубавата част от цялата работа е, че ми позволява да съм доста концентрирана и подредена в мислите си, заради добрия формат, който ми предоставя.

Първо, отвън на вътре, Издателство Алтера са бляскави в корицоправенето. Обожавам оформлението на Красимир Терзиев на „Места за дишане”. Присъствието на книгата в личната ми библиотека носи мир на разбунтувалата ми се перцепция. Красива е!

След което следват и трите части на книгата.

I част – АЗ. Четох я с интерес, но никак не ми допадна. На места беше прелестна, откъм размишления и описания на време-пространството, в което се намира героят. Започна и свърши добре. Беше ми приятно да чета. Но имах 2 проблема – не ми пукаше въобще за героя и 2-3 тънки линии на повествованието, които ме развълнуваха, така и не стигнаха до завършек. И не разбрах нищо повече за тях до края на книгата. Може би това е била и целта на автора, може би с това е искал да внуши неща, които като се замисля, бих могла да разбера, но все пак читателското ми любопитство не беше задоволено.

II част – ТЯ. Милена, героинята в тази част, ми допадна повече. Харесвах и нея и начините и’ на справяне с нещата. Говореше с хората и през нейните очи изглеждаха красиви. Дори исках да науча още за нея. Имах нужда от още Милена, от още цветове и дихания.

III част – НИЕ. Много жива, истинска. Определено ми се стори наситена от чувства в рамките на една глава. Красиво премерена и достатъчна!

Оставам все пак с някакво впечатление, че на места книгата едва ли не, бе донаждана за да се получи обем, в който красиви идеи да намерят дом. Домът им обаче, не ми се стори уютен. Получих сведения от Кали, че сборникът „Картографии на бягството“ е много хубав, така че бих се запознала с още от Емануил Видински с удоволствие.


2 коментара:

  1. Йее, прочела си я! :))
    Тази книга ми омагьоса миналото лято, много я заобичах :)
    Аз имам слабост към характери като неговия и много ме грабна от самото начало. Честно казано финалът в първия момент доста ме разочарова, въпреки че едновременно с това го очаквах. Някак ... това е един омагьосан кръг, с такива хора, винаги се оказваш пак там. Но нейните преживявания и мен ми дойдоха много зареждащи и много ми хареса колко 'нужни' ги беше направил за героинята и как на 100% запълни празнинките :)
    Картографии на бягството имам голямата чест да я имам, Кали ми подари нейното си копие защото не го намерила никъде да ми го купи, ако и ти не го намериш ще те снабдя с удоволствие :)
    Много имам да кажа там, понеже са разкази, но първо да го прочетеш и ти ^^
    Ако не си го намериш ми кажи, Пешо ще те снабди с моята при първа възможност :))
    И много прегръдки и усмивки за капак :)) ()

    ОтговорИзтриване
  2. Прелест! :)) най-обичам коментари с мнения! аз сега имам един тон книги за прочитане у дома, но непременно ще гледам и дотам да стигна. прегръд и от мен!

    ОтговорИзтриване