понеделник, 30 декември 2013 г.

"Имаго", Радостина А. Ангелова


Имам все хубави емоции около „Имаго” на Радостина Ангелова!

Прекрасната Мила ми подари щастие, като ме запозна от близо с „Имаго”. И това след като именно тя ме покани и във „Виенски апартамент”. Освен това в средата на Ноември имах възможността да се запозная и със самата Радостина, която по време на представянето ми се видя интелигентна жена с такт и чувство за хумор. А след краткия ни разговор преди да си тръгна от събитието, я почувствах някак много близка, но това сигурно не е било чуждо за никого. Да я слушам как говори за книгата, ме накара да зарежа всички неща, които четях по това време, и да и’ отдам вниманието си.

Много ми е трудно да кажа за какво точно се разказва в „Имаго”, защото се разказва за всичко. Все едно човешката природа е събрана обобщена в по-малко от 250 страници. Двадесет героя споделят в по една глава разстояние хората, които са, обясняват решенията, които вземат. И всичко изглежда просто, но монетата няма само една страна, нали?! И тази плетеница от хора, от различни места по света, с различен социален статус, с различно възпитание, сега се среща в Испания, за да може всеки да остави белези в ежедневието на другите. Приятели, партньори, любовници, братя, родители... всеки играе своята роля и я играе добре.

Но колкото повече мисля за какво става дума в „Имаго”, все ми се върти думата „порастване”. Мисля си за ежедневното израстване на човека в опитите му да бъде най-доброто себе си, или в опитите му въобще да го бъде. През сюжетната линия на „Имаго” се появяват глави от дневника на учен, занимаващ се с пеперудата от вид Pieris Brassicae и феномените, които той има шанса да наблюдава. Това ми се стори изключително деликатно поставена насока от самата авторка към нейния читател. „Всяка прашинка е началото на планина.”

Много ми допадна постройката на романа. Мисля, че свърши работата си идеално – накара ме да се вълнувам от героите и да си припомня отново, че всеки човек, дори и да не подозира, участва в живота на другите. Ако трябва да си избера любима героиня, това е Марта – струва ми се... точна! Да, това е думата – точна! И двойката Марта – Енрик, като най-... нереалната такава, естествено най ми се харесва.

Нещо ново, което също заслужава внимание, е Книжният Пътеводител за „Имаго”, съставен от автори на "Аз Чета". Там можете да откриете цитати от книгата, интервю с Радостина Ангелова, снимки от местата, из които се развива действието в книгата, и още няколко кокетни подробности. Пътеводителят е красиво допълнение и не издава нито доза от сюжета, за тези които се страхуват да не им бъде развалено удоволствието от четенето.

И макар да четох лятното „Имаго” през есента, а зимният „Виенски апартамент” през лятото, няма нищо по-хубаво от свежите идеи във всеки сезон!

Няма коментари:

Публикуване на коментар