вторник, 31 декември 2013 г.

"Старецът и морето", Ърнест Хемингуей


„Старецът и морето” на Хемигуей беше първата книга, която прочетох на Kindle-а си. Исках да започна с нещо леко и бързо, за да видя как ще ми допадне, а и отдавна исках да прочета именно това на Хемингуей, за да схвана всички препратки.

Иии след като вече съм го чела, нямам много казване. Схващам майсторството на Хемингуей, емблематичността на творбата. Обичам риби, старците са ми мили. Но честно казано нямам никаква, дори що-годе, съпричастност към случващото се в новелата. Най-хубавото от цялото ми четивно преживяване беше, че преди да заспя на Бъдни Вечер сестра ми ми чете на глас. А аз толкова обичам да ми четат на глас!

Мисля, че „Старецът и морето” е класика и трябва да се познава! Все пак се радвам, че „Сбогом на оръжията” чака да и’ дойде реда. Явно с романите на Ърнест по’ си допадаме.(с мисъл за „За кого бие камбаната”)

О, да! И репликата „Искам да те убия, защото те уважавам!” или както е трактовката на Хемингуей. :)

5 коментара:

  1. Анонимен13 юли 2014 г., 0:24

    "Старецът и морето" наричате "нещо леко и бързо" ...................?
    Питам се, като каква се изживявате, за да си позволите подобни оценки?

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен13 юли 2014 г., 0:35

    Как не се досетих, че просто искате да се похвалите с новия си четец ..... :))
    Горещо Ви препоръчвам и Ви моля дори, въздържайте се от всякакви коментари върху автори от подобна величина!!!
    Вие просто не ги разбирате, нито емоционално, нито интелектуално (с извинение)!

    ОтговорИзтриване
  3. става все по-забавно! ...
    не казвам, че "Старецът и морето" е нещо леко и бързо. моля, не четете между редовете. "Исках да започна с нещо леко и бързо, за да видя как ще ми допадне", това беше идеята ми преди да започна да чета. освен това, както можете да видите, съм се въздържала от коментар, макар че не го намирам за необходимо. едва ли има по-добър комплимент за един автор от това да предизвиква емоция и противоположни чувства у своите читатели.
    изключително съм впечатлена от способността ви да оцените емоционалното и интелектуалното ми ниво от две статии за явно любимия ви автор! прекланям се пред величието и капацитета ви и моля за извинение, че съм си позволила да се изживея като каквато и да била!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен14 юли 2014 г., 1:51

    Хемингуей наистина е един от любимите ми автори!
    Но за да усетите „Старецът и морето“, не е необходимо да сте съпричастна към рибите и към старците ……
    Нямам претенции нито за величие, нито за какъвто и да е капацитет.
    Загрижена съм като жена, като майка!
    Много ми се иска, хора като Вас, които се ангажират с коментари и оценки на каквото и да било в публичното пространство, да осъзнаят и възпитателната си роля, иначе за какво изобщо пишете този блог??
    Убедена съм, че Хемингуей (както и всеки истински творец) оставя своята следа в съзнанието на всеки, дори и да е останал неразбран. Ако след време, след достатъчно време, го препрочетете отново, ще откриете колко много не сте разбрали някога, с мен поне така се случва постоянно :)

    ОтговорИзтриване
  5. радвам се, че тонът е различен вече. :) притеснява ме моментът с разбирането, тъй като НЕ съм на мнение, че една и съща книга трябва да бъде разбирана по един единствен начин от масата четящи, напротив - разнообразието от мнения може само да вдъхновява повече хора и разговори. освен това начинът, по който пиша, не е всичко, което мисля за дадена книга. блогът не е създаден за да възпитава, а да поднесе моята лека и неангажираща гледна точка и мисля, че това се улавя достатъчно ясно в тона на написаното.
    имала съм късмет родителите ми и учителят ми по литература не само да ме заразят с четенето за удоволствие, но и да ми позволят да имам мнение, независимо дали съвпада или не с тяхното и да го изразявам свободно, което ми носи допълнителна наслада.
    разбирам гледната ви точка и въобще не я намирам за погрешна, но моля, позволете ми да имам различно мнение, не защото не съм разбрала дадена творба, а именно защото съм я разбрала. (и тук въобще не конкретизирам Хемингуей, защото, както казах и преди, аз го харесвам и "За кого бие камбаната" е сред любимите ми книги).

    ОтговорИзтриване