четвъртък, 20 март 2014 г.

"Сбогом на оръжията", Ърнест Хемингуей


ВНИМАНИЕ! Следва публикация съдържаща негативни настроения и черна субстанция, извадена от дълбините на душата на авторката! Да се чете под родителски контрол, или от читатели с наличие на мнение и правилна оценка за изказано такова. Да не се очаква качествен обзор на класика от 20. век.

Най-сетне приключих със „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей. И о, Ърнест! Защо ме измъчи така?? Мислех, че се харесваме. Знае се, че обичам да съм позитивна що се отнася до книгите, които чета, най-малкото защото по това какви книги избирам, съдя за човека, който успявам да бъда. Но Хемингуей ме излъга с тази... и имам да кажа няколко неприятни неща за нея. Но преди това искам да заявя, че „За кого бие камбаната“ за мен е гениална и все още имам вяра в Хемингуей и го харесвам. Освен това изданието на Народна култура от 1979 е прекрасно на външен вид и аромат.

ВНИМАНИЕ! От тук следва критиката ми към велик писател без спирка и цензура. Моля лесно обидчивите да не четат! И тези, на които това е любимата книга!

Близо месец чета по-малко от 300 страници и всеки път се проклинам, че си го причинявам. Честно, имам чувството, че Хемингуей е бил в безпаричен момент и се е решил да напише поръчков розов роман в контекста на война. Исках да повръщам абсолютно всеки път, когато четях диалозите с главната героиня, мис Баркли. Защо съществуваш, мис Баркли?! Да си призная, може би основният ми проблем с книгата беше тя. Въобще не възразявах да чета за група мъже на война. Беше ми интересно, типично Хемингуейско, особено в частта след връщането му на фронта. Но не, 200 от 300 страници трябваше да разказват за най-отвратителната героиня в историята на литературата и абсолютно тъпо прекараното време с нея. Да, бихме могли да предположим, че Хемингуей е виновен – не познава жени, не може да пише жени и т.н. Не зная така ли е. Зная само, че мис Баркли е плоска, безхарактерна, което комбинирано с егоцентризма и‘ (макар да се опитва да го прикрие в „грижи“ за мъжа си) я прави непоносима за четене. И най-лошото е, че зная, че такива жени съществуват в действителност, а това някак си отнема от вината на Хемингуей. Мразя я! Буквално я мразя! Един ден толкова ме ядоса, че разказвах на приятели колко е абсурдна и не в хубавия смисъл. В онзи смисъл на нелепа!

И през цялото време си казвах „Издръж! Сигурно краят ще е драматичен и ще си заслужава.“ Не си заслужаваше!! Как може да пишеш цял роман за най-празната героиня и после да и‘ дадеш адски наситен от драма финал, червени завеси, аплаузи! Не може така. Вместо да се зарадвам, че най-сетне се случва нещо, че събитията следват един или друг ход на съдбата дрън-дрън, символизъм дрън-дрън, аз само се ядосах, че подобни събития ми отнемат правото да мразя отявлено мис Баркли. После се сетих че имам каквито си поискам права!

Съжалявам, че си го причиних и съжалявам, че този път Хемингуей не можа да го направи за мен. Както става ясно не препоръчвам тази книга, хванете каквото и да е друго на Хемингуей според мен!!

11 коментара:

  1. не че ще я прочета или може би по диагонал, че ме заинтригува малко тази мис Баркли, но ти определено в писането си като фойерверк- бляскав и разпръскващ се- явно е много досадна мис:)

    ОтговорИзтриване
  2. :D не съм очаквала подобна реакция! и да, ужасна е!

    ОтговорИзтриване
  3. Как се надявате да "спасите света" с подобни коментари?
    Пробвайте Хемингуей в оригинал ..................
    или поне преводачът да е Димитри Иванов!

    ОтговорИзтриване
  4. "Изгубена в превода" ли е "досадната мис" или Вие губите прогресивно желанието си "да спасите света"........?

    ОтговорИзтриване
  5. ехх прекрасно!! знаех си, че този момент ще настъпи, затова написах и двете анотации... не намирам за важно да се обяснявам, но ще го направя, защото вярвам в отворените дискусии. аз харесвам Хемингуей. просто не харесвам тази книга. и мисля, че имам правото да изразя това си мнение. в интерес на истината след разговор се оказа, че "Сбогом на оръжията" не се харесва и от други хора, така че не мисля, че нещо ми има :) би ми било адски интересно да разбера от къде идва настоятелната ви препратка за "спасяване на света", и бих ви помолила да не се вързвате толкова на думите на една хлапачка. ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Забравихте ли?
    Като професия сте посочила "бъдещ спасител на Света :)".
    Разбира се, че не е необходимо да се обяснявате.
    Щом това, че и други не харесват тази книга, Ви успокоява.
    Ако прочетете малко повече за живота на Хемингуей, може би ще погледнете по-надълбоко в романа.
    Мисля, че ще Ви бъде интересно, явно сте будна "хлапачка" :)

    ОтговорИзтриване
  7. ?...................
    "спасителят" най после замълча ...........

    ОтговорИзтриване
  8. ами изказах мнението си на другия пост, на който сте оставили коментар, след което намерих за излишно да го правя и тук. аз уважавам правото на мнение на хората и ако мнението ви за мен се базира на една или друга статия в блога, не мисля да се опитвам да го променям, то е ваше право.

    ОтговорИзтриване
  9. Смятам ,че "Сбогом на оръжията" е един от най-хубавите любовни романи! На Вас случвало ли Ви се е истински да обичате? Искало ли Ви се е наистина и безрезервно да се влюбите?

    ОтговорИзтриване
  10. Ако сте прочели публикацията ми от преди 3 години, трябва да Ви е станало ясно, че нямам проблем с влюбването. Влюбването си е супер по принцип. Имам проблем с героинята, вече не толкова горещ и непримирим проблем, но все пак достатъчен да не посегна отново към книгата. Моля, не се засягайте от мнението ми. Винаги се радвам, когато литературата предизвиква полярни вълнения. Сигурна съм, че има книги, които Вие не харесвате. Представете си, че са ми любими и сме квит! И тъй като мисля, че опитът ми с обичането си е лична работа, смея да не отговоря на поставените от вас въпроси! :)

    ОтговорИзтриване