неделя, 3 август 2014 г.

"Синдер" (Книга първа от "Лунните хроники"), Мариса Мейър


Никой не е защитен от едни или други четива, особено ако си ги причини сам!

Срам ме е да си призная, но преди няколко дни се зарибих по тийнейджърска поредица, междупланетарна (по-скоро Земно-Лунна) фантастика от преразказани класически приказки или с 2 думи „Лунните хроники“. Което е интересно, защото аз не обичам поредици и затова не ги започвам, как си го позволих, нямам идея, но сега само чакам да се сдобия с втора и трета част, и после ще трябва да чакам и четвърта и пета да излязат май, и въобще защо?!
Но такова е положението.

За „Лунните хроники“ на Мариса Мейър съм чувала доста неща. След което видях, че „Егмонт“ ги издава и на български и на всичкото отгоре статуса им в Goodreads е повече от 4 звезди. Но всичко това нямаше да е от голямо значение, ако не бях си купила тази първа част – „Синдер“.

И когато най-сетне се реших да я похвана, стана забавно. Започва доста сладникаво и очевидно. И чета и се чудя защо това лято така ми се четат детски книги. Обаче изведнъж бях оплетена. Мисля, че най-големият позитив на книгата е идеята на авторката за трактовка на класически приказни герои. Сякаш един от мотивите ми да продължа беше, за да видя как ще да го е измислила пък това.

В първата част - „Синдер“, главната героиня е механик киборг с първообраз Пепеляшка и е толкова яко!! (това е изречение, което никога не бих очаквала да напиша) Живее в Нов Пекин след Четвъртата Световна Война и изведнъж започват да и’ се случват житейски поврати, след като Императорът инкогнито и’ носи андроид за поправка. За сюжета няма да кажа повече, за да не спойлна, макар че намерих по-едрите събития за предсказуеми. Това обаче никак не намали удоволствието ми, когато ги виждах да се случват. Единия път откровено изпищях! (не силно, нито от изненада, а с малък писък на доволство)

Отдавна не се бях толкова забавлявала със собственото си сюжетно ангажиране. Спомних си емоцията от това да четеш, защото си завладян от историята. От едно известно време насам предпочитам да чета книги, заради начина, по който са написани, заради развитието на героите, заради интерес към даден похват на писане. Чета за да се търся, понякога да се намирам. Но отдавна не бях чела чисто и просто, за да ми е развлекателно.

Освен това намирам за ползотворно и градивно да има подобен тип фантастична поредица с предимно женски герои, които са badass и участват пряко в благоденствието на света. Тъй като това не е жанра, в който се подвизавам често, а особено в последните години, признавам, че може да не е новост, но за мен определено е!

Ако трябва да опиша най-ясно емоцията, която получих от четенето на „Синдер“, е все едно четях комикс, но сама рисувах картинките. И тъй като отдавна не съм чела комикс, душата ми се изпълни по онзи комиксов, нърдово-героичен начин.

Не зная как ще продължи поредицата, но съм чувала, че става по-добра. Така че нямам търпение. Освен това ми се ще да отбележа, че „Егмонт“ отново са събрали едно много физически приятно за четене издание, за което благодаря!

Ако това лято ви се чете нещо леко, бързо, приключенско, с по-скоро момичешка насоченост, това е! Аз съм се качила на влакчето вече! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар