неделя, 24 август 2014 г.

"Обратната страна", Радостина А. Ангелова


Радостина Ангелова е име, с което ме запозна Мила. Заради нея имах удоволствието да прочета първите две книги на авторката ("Виенски апартамент" и "Имаго") и когато дойде време за третата, въобще не се поколебах. Дали защото я свързвам с прохладните вечери на летата или защото не е типичното ми четиво, авторката и книгите и‘ са ми много интересни.

"Обратната" страна разказва за кратък откъс от ежедневието на една жена и интернет споделянето му с един мъж. Всичко останало се обляга на писателската им суета, жонглирането с думи и значението им. Това, както може да се очаква, бе силният момент за мен. Аз не пропускам да говоря за това как обичам думите, но те често ми играят смотани детски игри. Е, тук думите са всичко, което имат двамата герои, а играта всеки я играе сам със себе си.

Радвам се, че най-сетне стигам до книга, която така умело и естествено да показва пътят на мисълта на една жена, вглъбяването в детайлите, тревогите, но и умението да се държи за себе си и избора, който е направила. Многократно изразът „женска работа“ беше стъпкван и оборван, защото всъщност всеки емоционално интелигентен човек е несигурен и уплашен от решенията, които трябва да вземе, никой не обича да бъде отхвърлян, нито да наранява, и на свой ред, всеки иска да бъде избран и обичан.

Имаше пасажи, които едва ли биха могли по-добре да изразят това, което съм опитвала да обясня в разговор с приятели относно начина, по който виждам отношенията между двама души. „… Всичко е само въпрос на думи. Думите произнесени от мъжа, омайват жената точно както нейните крака или гърди, в краен случай – очи, омайват мъжа. Завладяването зависи по-скоро от уменията на мъжа, отколкото от нивото на съпротива при жената.“ Любим ми беше диалогът с дядото с лукума! А всеки разказ сред диалозите на главните герои беше като порция от приказки, подарена на читателя, като да избяга не само от връзката между Ник и Джули, но и от вглъбеността в спомените за ситуацията от собствения си живот. Защото съм убедена, че дори и интернет любовите да не са житейска реалност за всеки, то непременно всички сме имали онази идеализирана фигура в живота си, която е задоволявала най-истинските ни нужди – да бъдем чути и разбрани, да бъдем важни и мислени.

Единственото, с което не бях ок, са въпросите. Не мисля, че не трябваше да ги има, напротив, въпросите са това, което прави потока на мисълта реален. Просто имам проблем със задаването на въпроси в литературата, защото се чувствам длъжна да ги отговоря, преди да съм се сетила, че не питат мен. :)

Непременно се спрете при Мила в "Аз чета", а и в "На по книга, две".

Няма коментари:

Публикуване на коментар