Честно ли?! Нямам идея какво точно прочетох!! Може би това е едно от чудесата на четенето – не винаги да си наясно с книгата. Та аз не винаги съм наясно със себе си, че да претендирам да разбирам френската литература.
След като прочетох „Любовникът“ на Маргьорит Дюрас в мен се зароди искрен интерес към творчеството на тази дама и очаквах да се очаровам многократно в бъдеще. Освен това имам този прекрасен навик, като ходя извън града на пътешествия, да си купувам книга, за да имам пътнически дневник под формата на библиотека след време. Та прескочихме до Бургас за има-няма ден-два и „съвсем случайно“ се натиках в книжарница, за да се зарадвам. Имах няколко идеи, но ми се щеше да си тръгна с нещо, което не съм планувала и което евентуално не виждам по всички книжни витрини във Варна. И така в ръцете ми попадна това магично красиво издание на „Очи сини, коси черни“ на Маргьорит Дюрас.
Нямах и бегла представа с какво се захващам. Когато мисля за прочетеното, то съвсем съвпада с образа от корицата – мъглявини! Но пък ако трябва да продължавам да съм честна ми допадна това лично лутане между двете корици. А и се чувствам.... момент, търся думата.... доста ШИК от това, че чета Дюрас в такава красива премяна със сутрешното си кафе! Самата аз станах малко френска.
От това, което мога да извлека на първо време, току що приключила „Очи сини, коси черни“, бих предложила следния абстракт:
В началото на книгата за секунди се появява един мъж, в когото едновременно са влюбени главният ни герой и главната ни героиня. Но секундата свършва и този мъж изчезва. Същата вечер нашите влюбени се срещат случайно и им предстои да се познаят един друг и всеки сам себе си в и извън рамките на тази изгубена любов. И то по един доста екстравагантен начин. Има сълзи и голота.
Лично за мен изненадващ е театралният декор на повествованието. Имам нужда да почета малко литературна критика май, защото съвсем се залутвам в себе си. Ако все пак знаете тайни за Дюрас и писането и‘, ще се радвам да ми ги споделите и да ми обясните всички неща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар