Ко-миксер, 4. и 6. брой

Скоро четох „N.“ На Стивън Кинг и това събуди нуждата ми от книжки с картинки и още повече към комикс формата. И от там тръгна едно кошмарно преследване от моя страна на подобни преживявания. Част от душевния ми мир бе постигнат с идването във Варна на Ко-миксер поредицата. За излизането на новия 6. брой на списанието имаше представяне в „contemporary space“. Очаквах го с нетърпение и го изпуснах с нежелание, но поради липса на житейска мотивация в именно този ден. Това обаче не ми попречи при първа възможност да се сдобия с броя, толкова апетитно изглеждащ, а покрай него и с 4. брой, без който не можах да си отида!

Какво е Ко-миксер?! Поредица, създадена от надъхани хора, които искат да съществува комикс събитие в България и то да не е свързано единствено със списание „Дъга“. Всеки брой е с нова тема и побира поредица от разкази с различни автори, стилове и интерпретации на темата. Чудна работа!

... това пък е прекрасна прелюдия към следващия абзац. Темата на 6. брой е „Чудо“ и като за мое лично начало бе прекрасно изживяване. Естествено е, че при такова разнообразие и формат не може да се очаква да съм фен на всички разкази или стилове, но общото ми впечатление определено ме накара да искам още! Любимите ми комбинации от всичко случващо се са „Иън и Бог“, „Мляко“, „Гост“ и „Без да искам“. Мисля, че човек трудно може да остане безразличен към рисуването на Дияна Нанева, а историята на Нинко Кирилов много ме прищя да искам от онези стикери, които са се раздавали, с героите му нарисувани от Ива Груева. Със своята история пък Милена Симеонова „без да иска“ ме е намерила. Естествено всеки автор в този брой заслужава споменаване, това обаче ще ми отнеме повече писане от времето, с което разполагам. Целият брой е чудесен! Корицата му е дело на Стоян Атанасов, а аз не пропускам да го спомена, като ми се отвори възможност!

Корицата на 4. брой ме претегли мигновено и се оказа, че е дело на гореспоменатата Ива Груева, което ако не друго означава, че съм постоянна в предпочитанията си. Темата е „Шум“. Честно, цялостно броят не успя да стигне летвата на „Чудо“, но това е доказателство, че със всеки следващ брой нещата ще вървят напред и нагоре. Любимите ми истории тук бяха „Сянка“ на Дияна Нанева (въобще не е изненада!), „White noise“, „Шум в куфара“, „Шумове“ на Анна Цочева и последната история „Нито звук“, която ми стопли душицата за финал.

Определено ще си набавя липсващите ми броеве от колекцията и чакам с нетърпение следващия 7. на Ко-миксер! Освен това, ако някой може да ми посочи къде да си намеря „Сезон за бягство“ на Дияна Нанева, ще съм много щастлива!