"Любов по време на глобално затопляне", Франческа Лия Блок

„Любов по време на холера“ на Маркес е сред любимите ми книги и винаги навява празник в ума ми (не емоционален, четивен). Ето защо веднага след като прочетох заглавието „Любов по време на глобално затопляне“ и още повече след като видях неземната корицата предположих, че ще искам да чета тази книга. Да, това е юношеска апокалиптична история, но защо пък да не излизам от време на време от рамките на библиотечното си кубче.

Издателство „Екслибрис“ ме изненадаха с прекрасно издание, което на живо е дори по-пленително, отколкото на картинка. Нямах друг избор, освен да поема по пътя на пеперудите из между страниците.

В романа си „Любов по време на глобално затопляне“ Франческа Лия Блок е направила литературен експеримент – да разкаже една история за края на света през призмата на Омировата „Одисея“. За тези от нас, които са чели Омир преди доста време и в доста орязан или разсеян вариант, това е просто любопитен факт, който жонглира с детската памет. За останалите вероятно може да е удоволствие в откриването на паралелите, а винаги има и такива, които бърчат вежди.

Като избягаме от Омир обаче, историята на Блок е вълнуваща и като че сама обръща страниците, без да иска разрешение. Не съм експерт по жанра ни най-малко, но определено се забавлявах. Нямах големи очаквания в литературно отношение що се отнася до фабулата, затова не бих и била критична. Някой събития остават доста недообяснени, но пък това дава възможност на читателя да рисува във въображението си невероятни картини на световен апокалипсис. А и всеки има нужда да си спомня от време на време, че света може да рухне всеки момент. :)

Героите на глобалното затопляне не са типичната група тийнейджъри, които сме свикнали да виждаме в американските филми. Още една авторка на YA, която заслужи уважението ми, заемайки се с герои, които не седят съвсем в центъра на обществото. Много от решенията на нашата дружинка могат да се поставят под съмнение, от друга страна кой е живял в края на света, че да знае колко рационално се постъпва там.

И така книгата ни поставя в началото на приключението на Пен в търсене на брат си и частица от нормалността, която е безвъзвратно загубена.

Издателство „Екслибрис“ обявиха скорошно излизане на втора част на поредицата - „Островът на изобилната любов“, върху „Енеида“ от Вергилий. Очаквам я, не за да правя паралели, а защото си почивам от ежедневието с Франческа Лия Блок. :)

"Писма до мъртвите с любов", Ава Дилийра

Малцина си го признават, но всъщност хората обичаме да надничаме в интимностите на другите. Интересите ни за чуждите животи зависят от нашите лични интереси и от капацитета ни за емпатия, но това не променя факта, че всеки от нас е воайор в един по-широк смисъл.

Като зряло човешко същество, признавам слабостите си! :D Ето защо адски много се зарадвах на новината за излизането на „Писма до мъртвите с любов“ на Ава Дилийра и на български от издателство „Софтпрес“. Все пак какво по-интимно от писма, и то такива, които не се пишат, за да бъдат четени.

Още първия път, когато чух за книгата, идеята много ми допадна. Епистоларните романи не са по вкуса на всеки, но аз лично много ги обичам. То най-вероятно идва от страстта ми от дете да получавам неща по пощата. Спомням си, че като малка, нашите пускаха лично адресирани до мен брошури в пощенската кутия с плик и марка, само за да ме зарадват. И успяваха!

В книгата Лоръл пише писма до починали артисти с цел да се пребори с мъката по загубата на сестра си (спокойно, не е спойлър) и да разбере живота. Изпитвам носталгия по онова време, когато нищо в не ми беше ясно. Не, че сега съм чак толова пораснала, че света да ми е понятен и наивитета загубен, но 10 години винаги си казват думата. Ето защо ежедневните преживелици на героинята с новите приятели и първата любов ми бяха увлекателни и умиляващи. И макар да звучи леко и тийнейджърско, книгата засяга теми, с които дори възрастните нямат универсален, а често и никакъв начин за справяне. Момичето има много тъжен баща, избягала от проблемите си майка и твърде религиозна леля, и нито един човек, който да може да я изслуша. Освен разбира се мъртвите поети, певци и актьори.

Много ми се иска да ви обясня колко социална и ангажирана с проблемите на младежта е тази книга, но няма как да го сторя без да разкрия емблематични за сюжета моменти. Макар и не непредвидими, те се разкриват един по един, като последица от опознаването на героите и осъзнаването на мотивацията им за едни или други решения. А до това е винаги по-забавно да достигнеш четейки. Но все пак да се има предвид, че много уважавам авторката за така поднесените истински човешки проблеми!

Що се отнася до писането, Ава Дилийра се е справила със задачата да представи мислите и емоциите на един тийнейджър. На моменти дори се чувствах неудобно, че съм откраднала личния дневник на едно семейство и мажа сълзите им с пръсти по бузите си като бойна маркировка. Агресивно поглъщах страница след страница!!

Препоръчвам книгата на всички, които имат сестри задължително. Тогава четенето се превръща в тлееща дупчица в сърдечния мускул!

"Чочарка", Алберто Моравия

Добре! Най-сетне стигнах до момента, в който пиша за „Чочарка“ на Алберто Моравия. Нямам търпение да приключа всичко около тази книга и да започна нещо бързо, леко и неангажиращо цялата ми мисловна дейност с отчайваща досада. Извини ме, Моравия!

Естествено с оглед на последвашия ми пост, ми се ще да се извиня и на всички, които харесват „Чочарка“, но откровено казано, когато анотацията гласеше: „един от най-силните антивоенни романи в световната литература“, очакванията ми се блъснаха в стена, и размазаха малко кръв и сиво мозъчно вещество по нея.

Е, може би съм крайна за момент. Нека съм обективна. Италия, Втората Световна Война и силна и борбена главна героиня ми се сториха обещаваща комбинация. Романът започва добре. Въвежда както в живота, така и в темперамента на героинята. Селянка, оженила се, едва ли не за да се измъкне от селото и да заживее в големия град – Рим се сблъсква с война, която изобщо не е нейната, войната на фашистите. Те натрапват нещастие след нещастие на Чезира и дъщеря и‘ Розета. Романът се води от първо лице – винаги е добре дошло! Точно тук си проличава и майсторството на Моравия, защото той успява да предаде историята от името на необразована и доста самоуверена селянка, без да предизвика дори за момент съмнение за своето съществуване. Това ме изумява все още и то е може би причината, поради която уважавам тази книга, макар да не я харесвам.

Проблемът идва в дължината и‘. И не, че „Чочарка“ е кошмарно дълга, скромните 300 страници. Но уви, щеше да е идеална в не повече от 160. Началото и краят бяха чудесни, за това, което представлява книгата, за историята, която иска да предаде. Цялата средна част беше убийствено мъчение. Най-вероятно също така целено от автора, за да предаде реалните мъки на героините, укриващи се девет месеца в планината по време на бомбардировките над Рим до пристигането на англичаните и американците. Добре, че не четох тази средна част девет месеца, защото накрая можеше да се объркам кое е измислица и кое реалност от непрестанното повтаряне на едни и същи случки, умозаключения и оплаквания. Можеше да си тегля куршума, загубила надежда. Все пак не притежавам тази сила на духа, присъща на чочарките.

Сбогом и благодаря за рибата, Моравия! И ако имаме следваща среща, то знай, че ще съм скептична!!