вторник, 20 юли 2010 г.

18% сиво, Захари Карабашлиев


Това в дясно се оказва да е 18% сиво. Странното е, че почти всички изображения на 18% сиво в интернет изглеждаха различно и освен това мисля, че за това си има обяснение (от където следва, че не е толкова странно)... но не съм аз, този който да дава светлина по такива въпроси. Май всъщност по никакви въпроси... но пък и даването на светлина е.... е, нека се отърва с „относително понятие”, нали?!
Просто почувствах остра нужда след като прочетох романа на Захари Карабашлиев „18 % сиво” да разбера за какво иде реч. Не очаквах тази си реакция всъщност. Първото нещо, което си помислих е, че е твърде много за 18%, а от друга страна ми стана толкова меко и уютно. Обичам да ми е цветно, но със сивото си имаме някакви тайни красиви взаимоотношения... (тайни – аз не съм съвсем на ясно с тях!!)
Та романът... след като разбрах, че „това е Книгата!”, съвсем естествено беше да си я купя и да я изчета. Чете се толкова леко и по едно време спираш и си казваш уау... но не от онези разълнуваните, а от онези тежките – все едно дете изтърва топката си върху главата ти, като Нютоново прозрение.
Изглежда да е писана с много любов тази книга. Всяко малко нещо бъка от любовта на автора... кафето и мръсното мартини... и накрая си мислиш, че ако не забелязваш тези маки неща и не им даваш любов, сигурно живееш в много жалко ежедневие... е, не знам дали това си мислиШ, аз си го помислих.... но пък аз съм фен на малките неща, така че нямам конфликт със себе си :)
Така де, допивам си кафето и препоръчвам тази книга!! и колко нежно на допир и ароматно е изданието... определено си струва да се притежава!!

Ммм всичко друго, което ме напира да говоря за романа още е „спойлър”, така че мисля да приключа точно така. непременно посетете сайта на автора и разгледайте фотографиите...

Сетих се, че забравих да кажа кога почувствах, че с книгата много ще се харесаме. (великото изречение...) 14 стр. - моментите с обиждането!!

МИГ НА НЕГОДУВАНИЕ: След кратка обиколко из нета след като прочетох романа, видях че явно за някой читатели е трудно смилаем цинизма... не мога да разбера как гледат телевизия тогава...новините ако щеш!! О.О
при положение, че живеете в циничен свят, как искате съвременен роман да избяга от това... преселете се във Средновековието тогава, макар че не мисля, че са били по – малко „цинични”... Ромео и Жулиета са били на 13 и 14, по дяволите... та мисълта ми е, че от 272 страници по – цветущи са по – малко от 10... така че я се стегнете! И наблегнете на красивите моменти докато четете!! Докато живеете!!
И когато стигнете до един такъв момент, който ви се струва „мръсен” просто си затворете очите докато мине... както правехте във 2. клас!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар