вторник, 27 юли 2010 г.

Repo Men



Дълго време мислих какво мога да напиша за този филм. Оказа се, че всичко, което имам е доста клиширано. Някакви мои си разсъждения, които не водят до никъде. Така че в общи линии ще набележа потока ми на мисъл в няколко точки, за да оставя свободна интерпретация?!

1. историята с котката и кутията! Най – красивото начало на филм, за което се сещам в момента. Да не говорим че са направили филм, който си играе с границите на комерса, като бяга от тях с тази интелигентна нотка на абсурд в течение на целия филм. Постоянно си в двоумение дали можеш да приемеш това или не... колко още можеш да приемеш...?!

2. идеята за Съюза. Моля нека ми бъде простено, но нямаше как да не направя връзката с Големия Брат от „1984” на Оруел. Явно вече за никого не е тайна как точно може да се манипулира най – оптимално човечеството – като се гавриш с мисълта за живота и смъртта... „Дължите го на семейството си! Дължите го на себе си!”

3. робо-хората. „Аз имах изкуствено сърце, а тя имаше изкуствено всичко останало!”

4. това, че прилича на фантастика, а някак си не носи толкова далечно усещане...

5. музиката!

6. Джъд Лоу!!

7. сцената в бялата стая... със Sing it back на Moloko... красота!!

Не обичам да има много насилие във филмите, а в този има повече от много, но идеята, чувството... така дори сцената пред розовата врата е идеална (макар че през половината време се бях скрила зад възглавницата си)... в този ред на мисли филмът е невероятен! Гледайте го и... Хепи Бъъъъдей...

Няма коментари:

Публикуване на коментар