вторник, 20 юли 2010 г.

Притча!? :)

Говорим си за книги и бля бля... та последния път когато си бях вкъщи, стана дума за списъка с книги на сестра ми от училище... сещате се – кошмара на прогимназията са книги по задължение, после в гиманзията спираме да се интересуваме от задълженията или от четенето... който както...
Сестра ми има да чете „Под игото”. Помня, че когато аз бях на нейните години тази книга ми се виждаше нечовешки дълга, и не за друго, а защото винаги съм имала склонност да чета бавно... и имам ясен спомен как майка ме надъха да я прочета, като ми каза, че в самата си същност тя е за една голяма любов. Не защото е така наистина (макар че все още си мисля, че е така), а защото знаеше , че на малката ми 12 – 13 годишна пуберска душа и глава и се четат големи любовни истории! Не е за вярване колко бързо изгълтах разпадащото се издание от 1980 (примерно...) само и само да разбера какво се случва с голямата любов! Освен това явно впечатленията ми от книгата бяха много силни защото в един период от пуберския си живот дори си падах по момче, което оприличавах на Боримечката... странно защо това беше любимият ми герой – забавен, недодялън понякога, решителен и деен... обожавам го!! А и може би (предимно) историята с отвличането – коя малка романтичка не харесва отвличания от любимия :)
Та прибирам се аз и на вечеря става дума за това, че сестра ми има да чете „Под игото” и аз естествено искам да надъхам и нея, както мaма надъха мен (7 години преди това), а нейната реакция беше „о, ужас!!” останах изумена... по – късно майка ми разясни, че на нея е казала, че книгата е екшън, много интересна, с много действие, напрегната (което като се замисля също е вярно) и ми даде да разбера как подхода при нас двете е различен – нещо, в което незнайно защо никога не съм се и съмнявала :)
Седя и си мисля, че всъщност е така при всички читатели. И когато една книга е наистина добра, просто трябва да напипаш пулса на следващия, който ще я прочете... „Хей, знаеш ли имам една книга. Мисля, че ще ти хареса – става дума за...”

P.S.: това би трябвало да бъде житейски урок – съвременна притча!! Да, така мисля... !?

Няма коментари:

Публикуване на коментар