вторник, 27 септември 2011 г.

"Спасителят в ръжта", Джеръм Д. Селинджър

Има неща, които не правя. Например не избягвам разговори за времето – нерядко ми се случва да попадна на ситуация, в която такъв разговор е напълно наложителен. Не си избирам паста за зъби – има такова излишно разточителство в разнообразието, просто грабвам коя да е след като съм седяла с часове пред рафтовете в магазина. Не дъвча дъвки различни от моите.... Всъщност списъкът е дълъг, но е прелюдия към това, което би се случило тема на днешното ми словоизлияние, а именно – не чета втори път една и съща книга. Просто има толкова книги, които ми се ще да прочета, за да ям от времето си (като казах ям и се сетих, че съм гладна) с вече четени неща.

Освен когато не прочета вече четена книга! Случи ми се така, че разполагах с известно време, докато се добра до това, което трябваше да е следващото ми четиво, а не разполагах с книга, която да искам да чета между 2 предварително набелязани книги. Ивет ми беше казала преди известно време, че чете „Спасителят в ръжта”. Това ми напомни колко обичам Селинджър, но как не помня почти нищо от „Спасителят”. Сега съм твърде склонна да вярвам, че не съм я прочела, когато му е било времето. През деведесетте години на миналия век, може би и първите няколко на този, казвахме „не съм я разбрала”. Бааа получавам тикове – колко мразя този израз. Уотевър!

Чудя се колко е популярна тенденцията на читателите, които харесват романа, да заключават че те са в съвсем същото положение като главния герой. Не че има голямо значение, защото бия по всички параграфи! “Това е просто смешно, защото съм 6 фута и 2 и половина инча високи имам бели коси. Наистина имам. От едната страна на главата си - от дяснатаимам милион бели косми. Имам ги още от дете. И все пак продължавам да се държа понякога като 12 годишен. Всички го казват, особено баща ми. То си е вярно донякъде, обаче не напълно. Хората винаги считат нещата за напълно верни. Хич не ми пука, само че ми писва, когато ми казват да се държа, както подобава на възрастта ми. Понякога се държа като много по-възрастен, отколкото съм - наистина, ей богу, - но хората не забелязват това. Та те никога нищо не забелязват.” <-- Дори белите ми коси са от дясната страна! От ДЯСНАТА!! Разликата е, че цинизмът ми към света и хората далеч надрасна този на една 16 годишна. Направила съм го форма за самозабавление. И всяка мисъл вече съм си я помислила! Понякога оставам с впечатлението, че всичко умно, което някога съм съумяла да измисля, съм го чула или прочела в ранна възраст и сега най-нагло си го присвоявам, дори неосъзнавайки безчестното си дело. Такива мисли често могат да сринат самочувствието.

Връщам се на книгата и начина, по който е написана. Не съм сигурна че има автор, който да може по-добре да влиза в кожата на героите си от Селинджър. Четеш „Спасителят” и дори и за секунда не пробягва съмнението, че някой напудрен глупак, който се има за писател, се мъчи да ти набута поредната плява в главата. Седиш и четеш разказа на един реален интелигентен тийнейджър, сърдит на света, защото му е мъчно и тежко, който го играе сноб, защото мрази снобарите. Това естествено най-вероятно е защото Селинджър е на друга планета в сравнение с писателите, които описах по-горе, но идеята е ясна! Когато една книга е класика, това не е случайно. Ако има Комисия по класиките, то тя най-вероятно работи на почвата на някаква статистика! Не рядко е явлението да не си падна по книга, която всички харесват, но няма как това да е такава книга! Просто е много добра! И дори няма да уточнявам факта, че става дума за 3 дни. 3 дни, в които знаеш, че Холдън Колфийлд не е просто име на поредния хлапак, а състояние на духа, което рано или късно минава през теб, а понякога и завинаги остава. Що се отнася до Селинджър, видях ТОВА в книжарницата и отчитайки влиянието, което ми е оказал с „Девет разказа и Семейство Глас”, ми се струва близо до естественото да го притежавам в близкото бъдеще.
Макар и това събитие да се случва често и лесно в блога, този път останах с впечатлението, че не казах нищо съществено, повече от обикновено...

Мисля да компенсирам с няколко общи мисли – мои и на Холдън. О, и преди това - абстрахирайте се от плочките в коридора, нямах много време да действам стилно, и да, това са моите изтъркани кецове!!

„Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел,та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска.” – не казах ли същото преди 1-2 поста :)

„Струва ми се, че ако не харесваш едно момиче истински, не бива да се занасяш с него, а ако наистина го харесваш, тогава се предполага, че харесваш и лицето му, а харесваш ли лицето му, трябва да внимаваш да не го мърсиш и да не го пръскаш с уста.”

„Бедата ми е, че започна ли да се натискам с някое момиче, все си мисля, че е доста умно.”

„Братче, когато умреш, полагат големи грижи за тебе. Дано, когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо такова. Каквото ще да прави с мене, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са потрябвали цветя, като е мъртъв? Никому.”

„Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички.”

8 коментара:

  1. Миналата година и аз я прочетох за втори път. Не се базикам, това е единствената книга, която съм чела два пъти (просто си мисля колко много книги има и ако ги чета по два пъти просто няма да ми остане време за другите)! Това просто реших, че ще ти е готино да го знаеш, че споделям любовта ти към Холдън(като не се оприличавам на него... просто го обичам искам да ми е най-добрия приятел или нещо такова). А последния цитат е едно от малкото истини(които са ми известни) в живота.

    ОтговорИзтриване
  2. ами аз имам подобен "грях на второто прочитане" и с "Малкият принц", но съм на мнение, че не се смята от обемна гледна точка :) и Холдън, и Хамлет... правилните мъжки персонажи би трябвало да започват с Х :))

    ОтговорИзтриване
  3. Не и Хумберт Хумберт (може би Холмс).... Тоест прекарах целия ден в размисли за герои, започващи с Х :)))))))))))

    ОтговорИзтриване
  4. :D аз пък дълго не можах да се сетя кой е Хумберт и накрая попитах Гугъл! та... "Лолита" още не мога да се преборя със себе си и да я прочета. предполагам, че може би и да се накарам скоро, като скоро рядко е скоро в моя случай...

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм го чел три пъти(май ви бия по прегрешения :D, въпреки че обичам да препрочитам любимите си книги, като ги позабравя, а аз бързо забравям) ... първите 2 се опитвах да го схвана като малък, а третия като станах на 16 и реших да почерпя малко мъдрост за тази не лека възраст... е, схванах го и веднага ми влезе в топ-а.
    П.С.: Тони, не знам дали ти можеш да се оприличиш на него, но всеки мъж, момче или въобще животно от мъжки пол има доста общо с Холдънчо. Аз, баща ми, дядо ми... това са си три поколения в нашето семейство, дето правят деца на по 40 и нещо.
    П.С. 2 : Хумберт Хумберт не е задължително отрицателен герой ... като изключим това, че е педофил

    ОтговорИзтриване
  6. все хубави са тези прегрешения! :)
    а що се отнася за Хумберт, предполагам акуратно е да се твърди, че в хубавата литература няма добри и лоши... нали? или?

    ОтговорИзтриване
  7. хехехе, интелигентно затапване.предполагам, че няма или поне не се сещам сега.

    П.С.:поздравления за хубавия блог... и аз исках от доста време да направя нещо такова, но нямам кураж, предполагам. браво за куража

    ОтговорИзтриване
  8. о, ни най-малко не исках да затапвам, беше ми чудене по въпроса :)
    благодаря ти! ще се радвам на всякакви коментари и препоръки за четене :)

    ОтговорИзтриване