Видеохолика 2012

След джаз феста успях да посетя и три от петте дни на Videoholica – международен видео арт фестивал, по мои думи фест за късометражно кино, което е повече от неакуратно, тъй като в по-ранните часове на деня преди 8 p.m., когато тялото ми не иска да съществува в юлско-августовските следобеди, са се случвали събития, за които превареният ми кортекс не държи да разбира. Ииии... след това първо изречение може и да кажа нещо съществено. Приемам залози в течение на един ред многоточие
.....................................................................................

Всъщност нямах намерение да пиша за този фест, тъй като смятах, че вдъхновението от късометражното кино е сурово и само за себе си, не търпи други видове вдъхновение. Обаче ми попаднаха два филма, за които искам да споделя,... които искам да споделя (с повече късмет и познание за работа с пространства, над които нямам власт).

The Lilies of the Field from Josephine Sowden on Vimeo.

Първият е на Джоузефин Соудън от тази година The Lilies of the Field. Вече съм го гледала 1288 пъти.... примерно. Не мога да спра. Като че е всичко, от което имам нужда, за да се освободя. Тя отива там и отмива всичката болка, изчегърква всяко съмнение от себе си, изпитва физически прозрението. Или може би дори винаги остава объркана. Lie, lie, lie, lie… И как калта е коренната противоположност на кадифената рокля и перфектната работа, но толкова прекрасно и' стои въпреки всичко, защото е истинска предполагам, има я и е гушлива. Не зная, но много ми бърка в душата този клип. По хубавия начин, все едно бръква за да вади размишления и подигравки, иронии на килограм. Обичам други хора да могат с изкуство да ме изкажат!

Sound art perfomance from leonid dutov on Vimeo.

За втория филм ми беше все тая до сами надписите. А сега си мисля за него всеки път като мисля за Видеохоликата. Българското заглавие ми звучи по-добре – Саунд Арт в изпълнение на Бригада #1 на Леонид Дутов. Колко малко му трябва на един филм да се превърне от безразлични 3 минути в правилните 3 минути и 15 секунди. Как непознатите могат да ти предадат своята мъдрост, без да искат даже. И взех да се чудя колко ли пъти съм пропуснала да събирам важните неща от улицата. Много обичам улиците!

И толкова откъм фестивали, макар да крия красоти в ръкавите, ще ги попивам самичка, като гъба и ще се надявам да порастна...