В последния месец изпаднах в едно, подобно на обсесивно–компулсивно, купуване на книги. Искам да ги притежавам всичките! Но изключително важна за лятното ми светоусещане беше една юлска вечер. Във Варна книжарницата на ъгъла на Севастопол работи до 12 p.m., сякаш специално за всички нас – вещиците, които не излизаме по светло през средните 2-3 месеца от годината. Така една от хрумките ми за безцелно самотно странастване след 9 p.m. завърши с притежанието на „Белези” от Антъни Кийдис и Лари Сломан. Всъщност едва ли има по-логично подреждане на събитията от това, с оглед на съвсем близкобъдещното ми концертстване! :) Red Hot Chili Peppers в България!
Излязох от книжарницата, прекосих улицата, намерих си най-удобната (и светла по възможност) пейка на Севастопол, натиках си слушалчиците в ушите, надъних Red Hot и в следващите 2 часа четох именно там!
Не мога да опиша колко красиво сътворено е това издание – от шрифта, през всяка от страниците, до всяка една снимка. Да не започвам с тактилните усещания... А аромата?! Отдавна офсетовата хартия не е напомняла за съществуването си така твърдо и ясно!
Ако обаче групата или Антъни в частност е идол с параклис у вас, не препоръчвам тази книга. Едва ли би се харесал повече след прочита и’. На места тя е почти наръчник за друсане от няколко егоцентрични копеленца, последвани от места, където е наръчник за отказване. И така до края. Но аз имах нужда от тази книга. Като че си станахме близки аз и групата, все едно съм била бакстейдж на всеки концерт. А най-важното за мен беше, че успях поне минимално да се докосна до създаването на музиката и текстовете. Магия!! Тези хора са ми магия! Подходът и любовта им към музиката... и как само музиката е тази, която е успяла да ги задържи заедно и дишащи! Книгата е писана до 2004 година, което изключва от разказите целия процес около създаването на Stadium Arcadium, не ми пречи на мен, но е информация, а не знаех как да я вмъкна с друго съобщително изречение. Освен това като съм започнала със съобщаващите изречения в този абзац, искам още да вмъкна, че мисля, че преводът е направен прекрасно и като че с много внимание към групата, така че благодарности към Николай Василев.
Цялата книга носи едно настроение за Холивуд, което бях придобила, четейки „Гробище за лунатици” на Бредбъри. Такива мисли ми се прокраднаха и малко преди да започна да чета автобиографията, когато за пореден път слушах Californication. От една страна място, зловещо и самотно, където се раждат и умират хора и вътре, и вън от биологичното определение. Но от друга страна място със свои собствени вибрации, което винаги е там за теб. Обяснението покрай написването на Under the Bridge прекрасно се прегърна с всичките ми разсъждения!
Флий тотално ме спечели! И това ми стига даже! :)
А някои от думите на Антъни са ми адски любими и се радвам, че ги имам за себе си! Ще завърша с малко от тях, защото точно в момента с това изречение сме като едно:
„Като се замисля, това е едно от сполучливите определения за лудостта – да правиш все същото отново и отново, надявайки се резултатът да бъде различен.”
Мога ли да я закупя от някъде
ОтговорИзтриване