неделя, 5 август 2012 г.

VarnaSummerJazz


По прекрасно стечение на обстоятелствата се оказах във Варна за VarnaSummer фестивалите и сметнах за редно да се впусна във фестивалстване. Изминаха трите дни на джаз феста, който ме направи адски доволна от факта, че обичам джаз. Изпълних душата си и научих неща за себе си. Стигнах до заключения! Явно съм глобално животно с последните си две изречения...

Петък ни въведе в събитието с Funkallero, като да добием представа за общото настроение и да настроим инструменталния си заряд на джаз честоти. Последва Alexandrina Simeon Quintet – германска група с прелестна българка за вокалистка. Гласът и’ - магия за настроението ми. Стигнах до заключението, че около всяка певица, която съм виждала да пее джаз, има една такава хармонична аура, като че всичко и’ се случва с лекота и финес. На събитието бях с прелестна дамска компания.

Вторият ден, съботен, бях в долната част на диапазона си от енергия, но по никой начин това не ми попречи да се насладя на Leszek Mozdzer – полски пианист със огромни дози страст в пръстите и тотално вписващ се в представата ми за пианистите, ако бях от хората, които стереотипизират други хора. :) Към слушането и оценянето допринесе, че бях именно в компанията на новите ми познати от Полша, носещи ми радост. Същата вечер последваха и GBG Project. Момчетата свириха със заряд, но да съм искрена към онзи момент възприемах музиката им по-скоро като обучение, не като разпускане. Изпаднах в размишления за джаза, за начина, по който се свири и начина, по който се слуша. Накараха ме да се замисля къде свършват пределите на човека, харесващ музиката и къде започват тези на истинския джаз-ценител.

Неделя даде прелестен завършек! Peter Momchev Quartet и Black Sea Quartet ми навяха нови хубави мисли за квартетите, а всеки бас, който беше изсвирен тази вечер, ме жегна някак повече от обикновено. Мисля, че се бях настроила на бас тематика, а е твърде възможно и сега да съм басова.

Вътрешният двор на Археологическия музей бе най подходящото място за подобно събитие. Така ми се струва. Беше уютно, макар и през лятото, някак лично, дори интимно на моменти. Така мястото, хората, компанията ми от всяка от вечерите и музиката успяха да ме окрилят плътно за 3 дни! Дано да не съм се приближила твърде към Слънцето и восъкът все още да държи перата ми!

Няма коментари:

Публикуване на коментар