четвъртък, 20 септември 2012 г.

"Места за дишане", Емануил Видински

„Места за дишане” на Емануил Видински извървя дълъг път. В напълно пряк смисъл без капка преносност... освен физическата такава. Влакът Варна-София, после през Сърбия, Унгария, Словакия,Чехия и на обратно в първите десеттина дни на септември, след което се подвизава във Варна, в чантата ми и на нощното шкафче, за малко до днес, участвайки в началото на новата учебна година. Това, че беше с мен по пътя на приятни емоции, обаче, определено не и’ помогна сама по себе си да донесе такива. Хубавата част от цялата работа е, че ми позволява да съм доста концентрирана и подредена в мислите си, заради добрия формат, който ми предоставя.

Първо, отвън на вътре, Издателство Алтера са бляскави в корицоправенето. Обожавам оформлението на Красимир Терзиев на „Места за дишане”. Присъствието на книгата в личната ми библиотека носи мир на разбунтувалата ми се перцепция. Красива е!

След което следват и трите части на книгата.

I част – АЗ. Четох я с интерес, но никак не ми допадна. На места беше прелестна, откъм размишления и описания на време-пространството, в което се намира героят. Започна и свърши добре. Беше ми приятно да чета. Но имах 2 проблема – не ми пукаше въобще за героя и 2-3 тънки линии на повествованието, които ме развълнуваха, така и не стигнаха до завършек. И не разбрах нищо повече за тях до края на книгата. Може би това е била и целта на автора, може би с това е искал да внуши неща, които като се замисля, бих могла да разбера, но все пак читателското ми любопитство не беше задоволено.

II част – ТЯ. Милена, героинята в тази част, ми допадна повече. Харесвах и нея и начините и’ на справяне с нещата. Говореше с хората и през нейните очи изглеждаха красиви. Дори исках да науча още за нея. Имах нужда от още Милена, от още цветове и дихания.

III част – НИЕ. Много жива, истинска. Определено ми се стори наситена от чувства в рамките на една глава. Красиво премерена и достатъчна!

Оставам все пак с някакво впечатление, че на места книгата едва ли не, бе донаждана за да се получи обем, в който красиви идеи да намерят дом. Домът им обаче, не ми се стори уютен. Получих сведения от Кали, че сборникът „Картографии на бягството“ е много хубав, така че бих се запознала с още от Емануил Видински с удоволствие.


неделя, 16 септември 2012 г.

Аз бях в Прага, Част 3.

Последната ми публикация със снимки от Прага няма да е дълга и отегчителна, обещавам! Просто остана още една група от неща, които обичам да снимам. ХОРА! Никак не съм добра в това, макар да ми се ще някой ден да е старческото ми хоби. За сега го правя тайно, набързо, откраднато, което несъмнено си и личи.
Хората в Прага са адски красиви. Не зная дали е от хората, от Прага или просто обичам човека като жизнена единица, но снимките са факт и някои от тях са ми много любими!

P.S.: Ако някой случайно се познае и не му е приятно да присъства в блога, моля, нека ми пише. / If somebody recognize himself from the pictures and is not ok being in my blog, please, write a comment and the picture will be deleted. And if, by any chance, there’s a picture of you and you like it, you may write a comment just to say “Hi”. :) You are here, because I think you are beautiful!


Първите две снимки са част от същината на блога, освен това това е най-красивото четящо момиче на света!





Прекрасен, с куфарче и замислен.


Възрастни двойки се държат за ръце, там където времето е просто красив часовник.




Сладост е:


Керемидите познават майстора си.


На последната снимка твърде много се случва в долната 1/6 :) и аз присъствам също!


събота, 15 септември 2012 г.

Аз бях в Прага, Част 2.

Сега може да прозвуча като гигантски воайор (един вид голям крийпър), но има две неща, които обожавам да снимам и това са прозорци с первазите им и всеки малък детайл, както и простряно пране. Съжалявам, признах си го! Това съм аз... Не пропуснах и Прага в тази поредица от снимки. Удоволствието беше двойно, тъй като там прозорците са създадени, за да бъдат снимани! Макар че по времето, по което са създавани...

Що се отнася до прането обаче, поради естеството на архитектурния въпрос, на хората май им е забранено да простират прането си на видимо място, сиреч фасадите на сградите, затова имам само един такъв откраднат кадър. Един от най-добрите в колекцията ми със сигурност. :) За това пък съм компенсирала с „най-кокетните есенни столчета по улиците”. Един вид следват малките детайли, които направиха Прага по' моя.














Тези две госпожици в онзи момент трябва да са били най-щастливите хора на света.





Седнахме в прекрасно Парижко кафене в центъра на Прага, с огромно огледало, черно бели снимки по стените и френски шансони, като фон на идилията, с отворени прозорчета и предразполагащ сервитьор. :)


а така изглеждаше отвореното прозорче на заведение в Стара Прага:


червените покриви на Прага <3



И накрая вива ла Panasonic Lumix-а, с който боравих, и неговият оптичен зууум! Макар въобще да не беше в опитни ръце.

петък, 14 септември 2012 г.

Аз бях в Прага, Част 1.

Септември ми донесе твърде много! Ако пиша благодарствено писмо го Годината, определено ще я помоля да се самонагради за този Септември. А той даже още е в средата си. Не мога да повярвам че след най-добрия концерт на всички времена (визирам Red Hot Chili Peppers), последва пътуване до Прага! Влюбена съм в този град! Първия ден, докато се разхождах забравях да преглъщам и дишам от вълнение, в общи линии доста дементно поведение. Напоследък често ми се случва да споменавам, но аз съм лесно впечатлителна, много малки неща могат да ме докарат до екстазоподобни емоции. Но това.... Прага е магия!

Та в този ред маисли ми се ще да споделя количество фотоматериал, като предварително предупреждавам, че едва ли би могло да се придобие общо впечатление от града, но определено може да се улови моето усещане за Прага! (*за снимки на забележителности Google може да предостави дори повече от желаната информация)




















Tea is for artsy people!


Дворцова библиотечка:


Екскурзиантки:


Следват Част 2. и Част 3., в които ще покажа любимите си за снимане неща в две рубрики. Те имат общо с Прага до там, че са правени в нейната утроба, но по-скоро имат общо с мен! :)