Не бях чела Нийл Геймън до сега. Нищо! Бях чувала много за него в последната година. Извън мястото, където се намирам, той на практика е книжна рокзвезда, или поне с такова впечатление оставам, но аз – не! Не е като да спада към читателската ниша, която съм си избрала. И оп! Паднах в собствената си яма, съвсем случайно изкопана!! Каква ниша?! Аз даже собствена библиотека си нямам - един рафт, един шкаф и няколко кашона...
Така след като бях чувала доста за новия роман на Нийл Геймън „Океанът в края на пътя” и особено когато разбрах, че не много далече от официалната премиера, ще има и българско издание, веднага се наредих на правилната дата на шатрата на „Бард” от Алеята на книгата във Варна, за да се сдобия със свое горещо, току що получено копие. Ох, това изречение стана отегчително дълго. Като нов за мен автор, нямах представа какво да очаквам от Геймън, въпреки, или може би точно заради многото неща, които бях чувала за него. Детска книга или книга за възрастни, хардкор фентъзи или поносимо за средностатистическия любител, история или герои?! Нямах нито един отговор. А сега съм доволна и любопитна! Определено бих опитала още от автора.
Но нека се спра на „Океанът в края на пътя”. Главният герой се връща заради погребение в родния си град и отива да посети познатите неща, когато изведнъж го връхлитат спомени от детството, като че от друг свят. Книгата е разказана от първо лице, едно първо детско лице, което не иска да забрави най-ужасните неща, защото са част от спомена за магия. Жените от семейство Хемпсток са необикновени, и то от онази степен на необикновеност жизнено важна за съществуването на вселената ни (не съм много сигурна как), и определено жизнено важни за нашия малък главен герой и семейството му. Отприщено е зло, споменава се думата "вещица" и каквото и повече да кажа, може да провали емоцията от четенето. :)
Отдавна не бях чела нещо, което да ме държи така на тръни като тази книга. Tвърде възможно e това да се дължи на любовта ми към книги с малко събития и концентрация върху героите. Романът на Нийл Геймън беше необходимото разчупване на читателското ми ежедневие. Бях нетърпелива да разбера какво става после, бързах да свърша книгата, за да съм сигурна, че всичко ще бъде наред - не всичко беше наред!
Прекрасната статия на Мила беше последната капка в чашата на убеждението ми, че точно това ми се чете!!
Между другото, ако имате предложение за мен с какво на Геймън да продължа, много ще ви се зарадвам!! ;)
Добро ревю - радва ме фактът, че харесалите Геймън у нас се увеличават ;)
ОтговорИзтриванеБих ти препоръчал да продължиш с "Книга за Гробището" и "Чупливи неща". Последната е сборник, издаван от "Бард", а "Книга за Гробището" е на ProBook.
"Чупливи неща" за първи път ми препоръчваш ти. даже бях пропуснала, че е била преведена. "Книга за гробището" разбрах във ФБ, че е издадена с илюстрации и мисля да се зарадвам с едно илюстрирано копие! :)
ОтговорИзтриване"Добри поличби", още повече, че е писана в съавторство с Пратчет. Разказва се за... абе няма да казваме за какво, а само, че има характерни неща за детството на малките момчета, а завършекът е един от най-силните финали в литературата въобще, честна пионерска! :)
ОтговорИзтриванеааа когато някой говори за книги, които харесва.... изборът ми ще бъде кошмарно труден! :D ама да разбирам, че ако се надъхам по някое време и на Пратчет, мога да се обърна към теб за съвет от къде да започна?! :)
ОтговорИзтриванехм, не знам точно, но може би "Еманципирана магия" е подходяща за прохождащи в жанра млади дами.:)
ОтговорИзтриване