вторник, 31 декември 2013 г.

"Кажи на вълците, че съм си у дома", Карол Рифка Брънт


Карол Рифка Брънт ме разплака преди Коледа!

„Кажи на вълците, че съм си у дома” е сбъдната мечта за 2013 година. И обещавам да не ми стигнат думите да я прехвалвам.

Издателство millennium ми скриха шапката и сега безславно ще се лутам по книжарниците, за да си я намеря. Всичко в изданието им е най-любимото ми. Започвам с корицата, защото мисля, че за нея трябва да се говори дълго и безспирно! Черно-белите контури, всеки детайл, присъствието на палтото и разбира се вълчото негативно пространство между сестрите издават вниманието, с което е четена книгата. Ако това ми беше работата, аз щях да съм много горда от свършеното. Така че непременно искам да отбележа Ина Бъчварова и Владимир Венчарски, в духа на празниците да знаете, че адски много ви харесвам, заради това, което сте сторили! Много ми допада и начина, по който е подвързана книгата, така че да може свободно да се чете с никакви притеснения за цялостта на гръбчето и’. Въобще подробностите в това издание ми носят душевен празник!

„Кажи на вълците, че съм си у дома” е историята на едно 14 годишно момиче Джун, което е натоварено със задължението да се справи освен със собствената си личност и порастването и със скръбта по загубата на вуйчо си, болен от СПИН. Действието в книгата се развива през 1986-87, тъкмо когато светът тепърва е научавал за СПИН. Джун се изправя пред предразсъдъците и ревността. Налага и’ се да проумее, че макар и да изглеждат различни, хората могат да обичат еднакво силно и болката им да е все тъй голяма. Повествованието е прекрасно и не ми позволи да оставя книгата до последно. През цялото време се вълнувах за героите, обожавах ги с всичките им недостатъци. А накрая плаках за тях, така както рядко правя – тихо, тежко, като за последно.

Заедно със всичко друго, адски много ми допадна описаната динамика между двете сестри Елбъс. Всяка от тях преминаваща през собствения си ад сама, но непременно гръб в гръб с другата. Тайни съзаклятници по типа „кръвта вода не става”. Грета, макар и не съвсем ласкателно описана, ми е много скъпа, тъй като разбирам всяка нейна подбуда и реакция на случващото се. Мотивът за негативното пространство между двете сестри на портрета и в ежедневието им ми стана най-любимият момент в литературата, която съм чела напоследък.

Четейки книгата, не спирах да си мисля колко е лесно да обичаш някого. Все едно човек има вътрешна необходимост да се грижи за друг човек и се хваща като удавник за сламка към всеки, който има нужда от грижа. И това е едновременно толкова егоистично и най-красивото на света!

Искам да публикувам цялата книга, да я споделя със всички, но мисля, че си струва притежаването. Чете се бързо и определено би била сред книгите, към които бих се върнала повторно!! Така че не се свенете и попълнете библиотеката си!! :)

"Старецът и морето", Ърнест Хемингуей


„Старецът и морето” на Хемигуей беше първата книга, която прочетох на Kindle-а си. Исках да започна с нещо леко и бързо, за да видя как ще ми допадне, а и отдавна исках да прочета именно това на Хемингуей, за да схвана всички препратки.

Иии след като вече съм го чела, нямам много казване. Схващам майсторството на Хемингуей, емблематичността на творбата. Обичам риби, старците са ми мили. Но честно казано нямам никаква, дори що-годе, съпричастност към случващото се в новелата. Най-хубавото от цялото ми четивно преживяване беше, че преди да заспя на Бъдни Вечер сестра ми ми чете на глас. А аз толкова обичам да ми четат на глас!

Мисля, че „Старецът и морето” е класика и трябва да се познава! Все пак се радвам, че „Сбогом на оръжията” чака да и’ дойде реда. Явно с романите на Ърнест по’ си допадаме.(с мисъл за „За кого бие камбаната”)

О, да! И репликата „Искам да те убия, защото те уважавам!” или както е трактовката на Хемингуей. :)

понеделник, 30 декември 2013 г.

kindle


Имам си изключително прекрасен мой собствен невероятен kindle! Винаги съм си мислела, че не съм от момичетата, които си падат по електронни четци. Оказа се погрешно. Толкова си падам, че повече не може. И все още даже не ми се е наложило да го ползвам по предназначение. Имам предвид да го изнеса от къщи в ръчната си чанта и да чета от него докато чакам да се случи нещо, в извън домашна среда. Иначе четох от него. Прочетох „Старецът и морето” на Хемингуей за загрявка, тъй като ваканционно имам няколко нови книжки и една-две книги с нехудожествена литература, върху които работя.


Като абсолютна леймърка седях 2-3 седмици и се чудех кое – как, след което качих на него всички книги. ВСИЧКИ КНИГИ!! Което за момента не е много, но като за веднъж... Качих учебници, качих класика, малко фантастика, един два сборника с разкази, малко Шекспир.... Бях като дете в магазин за играчки ... или лакомства.

Естествено мога да изтъкна всичките му безброй позитиви, като това екранът да не дава отблясъци или начина по който шрифтът ме предразполага да чета. Да обаче как мирише! Божествената миризма на мата на нова техника. Аааа!

Всичко това обаче никак не значи, че най-любимото ми нещо вече не е пазаруването на книжки с хубави корици, палави страници и любопитни заглавия. Просто вече имам всички варианти за четене! :)

"Имаго", Радостина А. Ангелова


Имам все хубави емоции около „Имаго” на Радостина Ангелова!

Прекрасната Мила ми подари щастие, като ме запозна от близо с „Имаго”. И това след като именно тя ме покани и във „Виенски апартамент”. Освен това в средата на Ноември имах възможността да се запозная и със самата Радостина, която по време на представянето ми се видя интелигентна жена с такт и чувство за хумор. А след краткия ни разговор преди да си тръгна от събитието, я почувствах някак много близка, но това сигурно не е било чуждо за никого. Да я слушам как говори за книгата, ме накара да зарежа всички неща, които четях по това време, и да и’ отдам вниманието си.

Много ми е трудно да кажа за какво точно се разказва в „Имаго”, защото се разказва за всичко. Все едно човешката природа е събрана обобщена в по-малко от 250 страници. Двадесет героя споделят в по една глава разстояние хората, които са, обясняват решенията, които вземат. И всичко изглежда просто, но монетата няма само една страна, нали?! И тази плетеница от хора, от различни места по света, с различен социален статус, с различно възпитание, сега се среща в Испания, за да може всеки да остави белези в ежедневието на другите. Приятели, партньори, любовници, братя, родители... всеки играе своята роля и я играе добре.

Но колкото повече мисля за какво става дума в „Имаго”, все ми се върти думата „порастване”. Мисля си за ежедневното израстване на човека в опитите му да бъде най-доброто себе си, или в опитите му въобще да го бъде. През сюжетната линия на „Имаго” се появяват глави от дневника на учен, занимаващ се с пеперудата от вид Pieris Brassicae и феномените, които той има шанса да наблюдава. Това ми се стори изключително деликатно поставена насока от самата авторка към нейния читател. „Всяка прашинка е началото на планина.”

Много ми допадна постройката на романа. Мисля, че свърши работата си идеално – накара ме да се вълнувам от героите и да си припомня отново, че всеки човек, дори и да не подозира, участва в живота на другите. Ако трябва да си избера любима героиня, това е Марта – струва ми се... точна! Да, това е думата – точна! И двойката Марта – Енрик, като най-... нереалната такава, естествено най ми се харесва.

Нещо ново, което също заслужава внимание, е Книжният Пътеводител за „Имаго”, съставен от автори на "Аз Чета". Там можете да откриете цитати от книгата, интервю с Радостина Ангелова, снимки от местата, из които се развива действието в книгата, и още няколко кокетни подробности. Пътеводителят е красиво допълнение и не издава нито доза от сюжета, за тези които се страхуват да не им бъде развалено удоволствието от четенето.

И макар да четох лятното „Имаго” през есента, а зимният „Виенски апартамент” през лятото, няма нищо по-хубаво от свежите идеи във всеки сезон!