неделя, 9 януари 2011 г.

"Прекрасният нов свят", Олдъс Хъксли

Започвам Новата година с тематично заглавие. Нямам претенции да съм суеверна, макар понякога да съм склонна на несъзнателни и необясними действия и констатации. В такъв случай не ще съдя за предстоящата година по книгата, с която навлязох в нея. Но ако все пак трябва да направя някаква връзка, нека така да бъде. Дано прочетените ми книги през 2011 да насаждат противоречия, да изненадват и да будят интересни разговори като този, побутнал ме към „Прекрасният нов свят”.

Много ми се щеше монологът ми по книгата на Олдъс Хъксли да се завърти в насока темата за утопиите и невъзможността на една съвършена система да съществува в един несъвършен свят. Но сега, когато мисля за това, то идва съвсем ясно и близко до разсъдъка и ми се струва излишно да го коментирам. А и книгата много ме изненада с една от последните си глави, в която словото на Хъксли много ми напомни старото прозрение „Народът иска хляб и зрелища”. Става дума за това, че мъката, болката, незадоволените страсти са много по зрелищни, интересни, грандиозни от щастието и спокойствието. С разликата, че тук народът са представители на най – висшата класа, интелигенцията на това имагинерно общество, които бягат от хубавия му строй и се съмняват в правотата на голямата машина, на която принадлежат. Това ме наведе на мисли как именно тези, които се стремят към съвършенство после искат да го рушат... Чудя се защо не се учим от грешки. (И ако сега говоря високопарно, то е само защото внимавам какво казвам, за да не кажа твърде много.)

Книгата твърде удачно напомня на „1984” на Оруел, защото отново хвърля размисли върху правилно и неправилно, морал, работа на един човек в системата, даваща живот на обществото. Ако трябва да съм искрена обаче, като един мижав любител на фантастика в романа ми хареса основно описанието на този свят, който няма основа в нашия, свят, в който „всеки принадлежи на всички” и е противозаконно да се радваш на самотата си. Що се отнася до развитието на действието и още повече до героите, не бих казала, че съм фен. За пръв път ми се случва да не харесам нито един от героите на дадена книга.

Въпреки това не отричам в никой случай колко невероятно завладяна бях от идеята за бутилирането на деца!

„В истинския си вид щастието винаги изглежда доста жалко в сравнение с прекалено пищното нещастие. И устойчивостта, разбира се, не е толкова зрелищна, колкото неустойчивостта. И в доволството няма и следа от блясъка на очарователната битка срещу неудачите, нищо от тръпката на живописната схватка с изкушението или съдбоносното поражение, причинено от страст или съмнение. Щастието никога не е грандиозно зрелище.”

2 коментара:

  1. Тъкмо се чудих дали е издадена на български. Дано я има в библиотеката :)

    ОтговорИзтриване
  2. да, и на мен случайно ми проговориха за нея хора, които са я чели на английски. и после случайно малко след това я открих в библиотеката вкъщи. :)

    ОтговорИзтриване