неделя, 23 януари 2011 г.

"Преследване на дива овца", Харуки Мураками

Аз отново съм на Мураками вълна!
Как се получават зависимостите. Седиш си един ден, нищо не подозиращ, справяш се със себе си; на другия ден си друг – нещо случайно ти се е харесало и вече не можеш да си спомниш кой си бил преди това, и всичко, което правиш, мислиш, виждаш е вече пречупено през чужда призма, която всъщност е твоята призма... или пък ти си призма...

Последния път като четох японеца вече бях решена, че ще изчета всичко негово, ще го правя малко по малко, за да не се пренаситя или пък нараня somehow. Свръхдозата е враг! (не мога да си обясня все още защо към тази тема залитнах) Та от „Норвежка гора” минаха 4-5 месеца и аз така... коя да бъде, коя да бъде?! Хайде да е „Преследване на дива овца” – Мия я прочете. И о, свято вдъхновение! Ритуал по четенето на книги на Мураками мисля да си създам!
1. вземам книгата в ръце и завирам нос между страниците. Да, мирис на нова книга. Но се усеща и тръпка от бъдещ хаос, който се очаква да настъпи в нечия глава.
2. прочитане на заглавията на главите! Понякога дори само това стига, за да си доволно запълнен.
3. същинското четене. Имах глави които препрочитах, ей така, заради самия подбор на думите.

Сега по същество за „Преследване на дива овца”. Историята си струва, заради самото приключение. Едни книги са много добри, но към края вече си наясно как ще свършат, носят облекчение и юют. От Мураками не може да се очаква подобно нещо. За да съм искрена, не съм сигурна все още какво се случи накрая. Някои събития си дойдоха на мястото, а други се изгубиха безвъзвратно... Всъщност първото ми деяние, като съм на разумно отстояние от книжарница, ще е да си купя официалното продължение „Танцувай, танцувай, танцувай”. Едва ли ще донесе яснота по всеки въпрос, но поне ще ме удовлетвори факта, че не спирам посредата.

Иска ми се да отдам значимото на овцете, китовете, комбинезоните, времето, къщите, хората, ушите.... И как не се изморих да говоря за ушите. Мисля, че скоро нищо не ме е впечатлявало толкова, както този мини-култ на човешката анатомия.

Седях и си мислех за иронията в основата на идеята за книгата. Овцешкият манталитет срещу една всемогъща овца със звезда на гърба. Йерархията на овцете също много интригува. Понякога се чудя дали светът, от който имаме представа, всъщност (не) е лъжа.

Малък екстаз в действителност, щом се сетя как някой ден ще прочета всички книги на Мураками.

Заради утоляването на жаждата и няколко цитата:

„Някои неща се забравят, някои неща изчезват, някои неща умират. Но като цяло това едва ли може да се нарече трагедия.”

„Ние не сме китове – и това е единствената важна тема в основата на половия ни живот.”

„Като цяло хората, които умеят да пишат писма, не изпитват нужда да го правят. Имат предостатъчно живот, който да живеят в собствения си контекст. Това разбира се е само мое мнение. Може би е невъзможно да живееш в някакъв контекст.”

„Точно сега вали сняг. Сняг като люспи от мозъка на друг.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар