Където тя говори за себе си!

От близо седмица постоянно имам усещането, че пропускам да направя нещо. Нещо конкретно, което все ми се изплъзва от ума. Иии днес се сетих. Пропуснах да отбележа така важната новина, която озари читателския ми небосклон преди по – малко от седмица.

Габриел Гарсия Маркес отново ще се издава в България! О.О

И не че искам да се хваля, но определено си мисля, че светът се върти около моята особа!! О, сладко съвършенство на стеченията на събитията!

В интерес на истината небивало внимание се отдаде повече от обикновено около особата на Маркес, така че тази галеща ушите новина не беше съвсем неочаквана. Покрай Льоса, а и някакво огромно биографично издание, Маркес като че настоятелно напомни за себе си преди да се оповести, че наказанието ни е премахнато и вече можем да отърсим глава и да започнем отношенията по между си на чисто, все едно никога нищо не е било!
Очаквам с най – голямо нетърпение „За любовта и други демони” като Коледен подарък за 2011 (освен ако не се появи за рождения ми ден, или за 1 ноември, или за 25 септември, или пък за 15 септември... така де). Зная, че нямам октомврийска дата, но не се сетих за подходящ празник; да речем че компенсирах с 2 дати за декември и 2 за септември!
Изпуснах потока...

Сега остава будната съвест на Селинджър да заспи, и роднините му да решат, че ще спечелят милиони, издавайки най – добрите му, както ще се окаже, творби... макар че, обвиъсли, не виждам на къде след „Девет разказа и Семейство Глас”... също ще е хубаво да имам бездънен гардероб, където безкрайно да се появяват части от „Пътеводителя”, чието качество да не се различава ни най – малко, от това на предходните... или пък направо да притежавам Пътеводителя. Охх...

Изводите от тази статия са, че съм егоцентрична и доволна!

Искаше ми се много да използвам думата високопарно, но не намерих къде да я поставя, така че и’ отделям специално изречение накрая! Високопарно!