неделя, 16 януари 2011 г.

"Преводачът на болести", Джумпа Лахири

Винаги съм смятала, че разказът е една от най – трудните форми за творческо изразяване. Роман би могъл да напише всеки, който притежава талант да борави с думите и има достатъчно въображение, за да го подарява и на други. Разказът обаче изисква много повече. Разказът, за да живее, има нужда от начало и край, които взимат дъха. Има нужда от смях и от сълзи. От герои, които са толкова наситени, че в десеттината страници, в които ги познаваш, те са целият свят. Винаги съм била много привързана към разказите. Бях още малка, когато през летните ваканции четях О’Хенри и се чувствах възрастна и интелигентно докосната от литературата(ей, много ме бива да избухвам в подобни префърцунщини). Ами Бредбъри – бог!! Странно защо обаче, винаги съм си мислела, че това е една форма присъща за мъжете. Може би заради локиката, липсата на разпиляност, краткостта на изказа, липсата на превзетост. Сега усещам, че подобна теза е адски сексистка, но пък наскоро разбрах, че стереотипите са спестяване на психологична енергия, така че може би просто спестявам. Или пък нямам достатъчно богат наръчник от прочетени книги, който да ме убеди в противното!

И та дааа... Дойде и това време. Още миналия път, когато ходих в книжарницата си харесах сборника с разкази на Джумпа Лахири и си го поставих в „ту рийд”-листа. И сега съм направо омагьосана от разказите на една жена. Няма да крия, че всъщност бях пристрастна, копувайки тази книга, заради заглавието - „Преводачът на болести”. Освен това за мен щеше да бъде предизвикателство да прочета женски разкази, при това индийски! А корицата?! В първия момент малко заприличва на корица на чиклит, но тази комбинация от лилаво и оранжево и нарисуваната ръка. Много ми харесва оформлението.

И възможно ли е още първият разказ да е така прекрасен! „Временно положение” ми взе ума. И всеки следващ, в интерес на истината. Джумпа наистина я бива с разказите. Всяко начало, всеки край. Не зная как се получи така, но любимите ми разкази от книгата са първият и последният – „Третият и последен континент”. Един сборник направен с вкус!

Препоръчвам я! Охх... даже препоръчвам е меко казано! Много ме развълнува мен! Аз естествено лесно се вълнувам, но какво пък! Освен това, ако моите думи не стигат, сборникът има Пулицър за 2000 година и 3 страни на кориците с подобни, но авторитетни изказвания, все пак излишни според мен, защото книгата е прекрасна и без някой да ме убеждава така настойчиво в това!!

Любими още са ми и „Когато господин Пирзада идваше на вечеря” и „Преводачът на болести”. Имам и едно много любимо пасажче от „Този дом благословен” – задачка-закачка :)

О, и книгоразделителят не е подарък, към книгата макар така удивително да изглеждат част един от друг; просто етикет от пуловер :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар