Случи се така, че на 7.,8. и 9. Декември бях във Велико Търново. Не ходя за първи път там, но този път определено се потвърди мнението ми, че е един от любимите ми градове. За Търново това едва ли носи голям престиж, тъй като съм била в доста малко градове през вече не така краткото си съществуване, но за мен си е признание. Както и не спирах да повтарям, обожавам Търново за това, че всяка малка подробност е изпипана до съвършенство и дори не изглежда умишлено(едва ли е). Прекрасническо е! Посъбрах малко снимки на мънички неща, които ми донесоха наслада и цвят, и без да искам позволение, ще ги споделя. Освен това този пост сега, комбинира по тип миналогодишните постове за есенни снимки и студентски празник - парте, парте :)
Става дума предимно за къщи и улици, съжалявам. О да, много папарашки се отнесох и към доста чуждо пране, напоследък ми е любимо за снимане. А за прозорците и вратите... и много е тъжно, и е толкова красиво.
най-интимните комини, които надничаха в терасата ми.
на закуска с Рая
реката ме уадави в дъжда, аз съм под голямата капка вляво от фенера.
мъжът, който ядеше дини
къщата, чийто вход не беше позволен.
и тази, която беше забравила обитателите си.
прозорецът, който гледаше към стената, в която беше влюбен.В Търново книжарниците бяха задоволително количество, влязох във всички =)
P.S.: Скоро няколко книжни коментара наведнъж съм запланувала. Просто едно несериозничество ме е налегнало. Срамувам се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар