понеделник, 26 декември 2011 г.

"Закуска в Тифани", Труман Капоти

Добре, че винтиджът дойде на мода, за да стигна и аз до „Закуска в Тифани”. И нека не бъда разбрана погрешно. Не четох и гледах „Закуска в Тифани”, защото е модерно, простото модата подбуди любопитството ми. Филмът дълго постоя в картотеката, преди да му дойде времето. Бях сигурна, че непременно първо трябва да прочета книгата, особено след като разбрах, че авторът е Труман Капоти. Имах приятни преживявания с него последния път.

Книгата и филмът всъщност имат малко общо, като изключим героите и местата, да речем и част от събитията. Нищо чудно, че филмът е толкова емблематичен - просто прекрасен е! И все едно е правен специално за Одри Хепбърн. Но типично по американски е с щастлив край и дава посланието - щом двама са влюбени, си принадлежат, трябва да са заедно, бля бля бля, но в живота не е точно така, предполагам. И няма дори за миг да скрия, че обожавам филма дори така – романтичен, с красиви рокли и с преследване на паралии, и с писатели, които си изкарват прехраната като държанки(такава ли беше думата). Филмът е наистина прелестен, напълно улавящ духа на Ню Йорк в средата на миналия век! (макар да е малко арогантно да говоря така, нямайки идея какъв е бил духът на Ню Йорк в средата на миналия век)

Но книгата! Тя казва съвсем друго. Тя е за обичта на един добър мъж към една вятърничава жена, но тя е и много повече за едно диво момиче, чиито дух не може да бъде поставен в клетка. Тя обича, би раздала всичко, което има, но няма нищо. На визитната и’ картичка пише „Мис Холи Голайтли, пътничка”, апартаментът и’ е винаги готов да бъде напуснат, дори котката и’ няма име. Мотиват с котката ми се видя второто най-показателно нещо, относно Мис Голайтли – нищо не са си обещали и не си принадлежат, само споделят общ дом. Първото беше речта след заминаването на Док. „Никога не се влюбвайте в диво същество, мистър Бел. ...” И накрая, едно объркано момиче на 20, което отчаяно търси себе си в тълпата от хора по севта и търси дом, в който да се почувства така уютно, както в „Тифани”.

„Тифани” ми донесе малко смут. Защо намира мир Холи именно в бижутериен магазин? Дали защото „Тифани” обобщава лукса, към който се стреми тя, или може би бижутата са единственото, в чиято постоянност може да е сигурна. Метафората ме озадъчава.

Краят на книгата е вълшебен! Най-добрият възможен, това, което е домът – пристан за една изгубена душа. Харесвам края на книгата, точно толкова много, колкото харесвам първите кадри от филма. Бих получила бижу от Тифани, всъщност. Или пък ако отида в Ню Йорк и сама бих си го купила :)

„Грешите. Смахната е. Но, от друга страна, сте прав. Не е смахната по обикновения начин, ами си е истински смахната. Действително вярва във всички тия свои дивотии. Не може да я убедите противното.”

„Та защо трябва да плачеш, Док? Разбира се, че ще се оженим. Никога досега не съм била женена.”

„Едно момиче не бива да чете такова писмо без червило.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар