събота, 31 декември 2011 г.

Честита Нова Година!


Вземам си довиждане с 2011. В това изречение има две нетактични неща. Първо, защо си вземам „довиждане” при положение, че едва ли ще я видя втори път. Освен ако когато умрат, хората не инволюират по собствената си житейска линия. Второ, защо давам на едно число като 2011 повече от дължимото му на число, просто обобщаващо период от време. Защо не се сбогувам със себе си от 2011, или с хората от 2011, или със сборника ни с преживявания, един вид дневника със спомени в главата, знам ли.... и не е ли като цяло напълно излишно подобно деяние? Със сигурност утре аз ще съм същата, ще се интересувам от същите неща, същите хора ще са ми в главата и ще искам да ги чуя пак, за да ги поздравя, ако още не съм.

Обаче имам нужда да и’ кажа чао, беше прекрасна!

Сякаш започваме наново всяка година, не е така. Не сме на чисто. Даже сме на по-мръсно, защото цяла нощ сме прекалявали с това да се радваме, че ще сме начисто.
Разликата е в спомените. Довечера ни е шансът да зарежем всички смотанящини и да прегърнем най-красивите спомени, да ги гушнем и да не ги пускаме въобще и през 2012, защото те са били мили с нас и са ни топлили, и са ни обичали. И така! Не искайте 2012 да е добра с вас, няма да ви разбере, бъдете вие добри с 2012, тя е просто групичка от цифри и няма никаква вина за хората, които сме или не сме.

Аз отказвам да си правя New Year's resolutions. Никога не се спазват и догодина по това време ще потискат. :)

Пожелавам си обич и хармония, и книги, и време да бъдат прочетени! От моите пожелания и за вас! Весел празник и вкусни и паметни питиета! :)

снимка от татко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар