сряда, 21 декември 2011 г.

"Поща", Чарлз Буковски

Преди около месец минах покрай красивата сграда на пощата във Варна. Вече беше тъмно и от прозорците се виждаха секцийките, с наредените тук и там писма. Това много ме вдъхнови тогава и мислех да започна поста си за „Поща” на Чарлз Буковски, с който така или иначе закъснявах вече седмица, веднага като се прибера у дома. Един месец по-късно вдъхновението от пощата ми е минало, но да речем Буковски още си седи у мен с едно описание на една тъжна бременна жена – „Кой знае, може би тя действително можеше да спаси света. Гордеех се с нейното спокойствие. Простих и’ за мръсните чинии и за „Нюйоркър”, и за писателските и’ вечеринки. Остарялото маце беше само още едно самотно същество в свят, на който никак не му пукаше.”

Подходих към Буковски доста авантюристично. Умея да си правя приклоючения от избора на книги. :D Интересни неща съм чувала покрай името му, а по-късно ми се случи и да прочета някой от стиховете му, които доста ми допаднаха като формат. Та имахме „Поща” вкъщи. Всъщност много ми хареса. Простотата на изказа му и как казва умни неща с лекота, толкова лекота, че чак може да ги пропуснеш, ако решиш да не се задълбаваш. Има нещо още по-интересно в тази книга – повествованието е в рамките на около 20 години и изобщо нищо не се случва, и въпреки това не исках да спра да я чета. Колкото повече време минава в читателската ми кариера, се оказва, че аз май обичам книги, в които нищо не се случва, стига да са написани, както аз искам да са! Стана практика.

На мнение съм, че всеки трябва да опита от Буковски. Не мисля, че на всеки ще му се хареса, но ако сравним четенето с яденето (това май и преди съм го правила... чудя се дали е все по време на ваканция), той е като... варено яйце. (damn, май не ме бива много с аналогиите) Наглед просто яйце, потопено във вряща вода и извадено след 10 мин., а го ползват в най-различни изискани блюда и на закуска изисканите хора го слагат в изискани чашки, чиято идея винаги ми е била не съвсем понятна, може би, защото е изискано. Да не говорим, че отвън е гнусен белтък, отвътре е жълтъкът, който е много добър, но шансът да се задавиш с него е 1:5 (един вид много голям). Не зная, станах ли ясна какво мисля за Буковски, определено стана ясно, че яйцата ми носят смесени усещания (това е тайна!). И тъй като не мисля, че мога да изразя по–добре чувствата си към писателя, просто ще кажа, че с удоволствие бих прочела и други негови неща!

О, да, забравих да кажа за съобщителните изречения. Кратки или дълги, тежат на мястото си. И когато се появи удивителен знак, можеш да усетиш силата му, вика, настоятелността, с която се говори.

Ето и дозата цитати, за да компенсирам крапи уърк-а си. =)

„Него нито го обичаха, нито го мразеха. Той просто си беше там.”

„Едно ще кажа за тази кучка: тя умееше да готви. Умееше по-добре от всяка друга жена, която съм познавал някога. Храната действа благотворно на нервите и на духа. Куражът идва от тумбака – всичко останало е отчаяние.”

„Спахме, без да се докосваме. Животът беше ограбил и двама ни.”

„- Някой мъже са откачени – казах аз на път за вратата.
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че някои мъже са влюбени в жените си.”

„На жените им е било писано да страдат: нищо чудно, че вечно настояват да им се кълнем в любов.”

2 коментара:

  1. Много хубаво написано ! Наистина ! Аз също много харесвам Буковски и неговия lifestyle . Много бих искал да се запозная с теб ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че ти харесва!! аз още нищо друго не съм прочела от Буковски, но и на това ще дойде ред, надявам се. :)
    иначе в общи линии това съм аз(събирателен образ на блога), приятно ми е, Станислава се казвам :)

    ОтговорИзтриване