Оо най-после Адската Машина си е у дома при мен и е по-красива от всякога. Присъствието и’ по някакъв магичен начин ме вдъхновява и да чета, и да пиша, и да мисля дори! Скоро идва зимната ваканция-сесия, която сама по себе си обещава четене като вид прокрастинация (има ли такава дума на Български... един вид вършене на всичко друго но не и на задълженията). А и имам едно количество книги, които само чакат да стигна до тях. От два месеца не съм излизала от книжарница с покупка, да не говорим, че и почти въобще не съм влизала – чудя се защо съм така потисната блогово.
Но ситуацията е такава – последните пъти, когато купувах книги, купувах по няколко наведнъж и сега не мога да насмогна да си ги изчета, а се и лишавам от седенето в благоприятна книжна среда. Знаех си, че щом си налагам правила, значи съм стигнала до тях съвсем рационално и трябва да ги спазвам. Не повече от 2 книги наведнъж! Още дочитам книгите от Book Haul-а (винаги съм си мечтала да мога да направя свестен Book Haul, а то си имало причина да не мога) от Чехия. А сега ме очакват Маркес и Мураками, подарък от мама. Стигнало се е до там, че едни от любимите ми автори да чакат!! О.О Въобще срамувам се от всичко, което не направих тази есен, но с идването на декември жадувам промяна!!
Вчера съвсем случайно попаднах на „Имате поща” с Мег Райън и Том Ханкс. И в този ред на мисли – когато порасна и стана богата, ще имам книжарница. Мога да я видя, да я помириша! Само време ми трябва. :) Това като едно приятно отклонение, че да не изглежда, че дудна и се оплаквам цял пост време. :)
лека-полека
ОтговорИзтриване