петък, 28 декември 2012 г.

"За мишките и хората", Джон Стайнбек

*http://joseebisaillon.com/

Винаги се усещам малко сексистка, когато говоря за мъжки книги, но как по друг начин да ги нарека, когато единственото, за което става дума в тях, е мъжкарски взаимоотношения. Друг е въпросът, че няма ни една героиня, която да е от особено значение в сюжета. И нека не бъда разбрана погрешно – в това не намирам нищо лошо. Дори в интерес на истината много харесвам подобни сюжети – Йосарян, Пилето, а сега и Джордж и Лени.

Бях се сдобила с един Word-овски файл със „За мишките и хората” на Стайнбек и като една истинска рожба на новото време си го качих на телефона, за да имам какво да чета между лекциите или в самотните моменти на чакане. Пък и шансът да прочета повестта беше много по-голям, отколкото на Адската Машина. И воала – наистина! Много ме увлече – даже да си призная зачетох се преди една лекция и не можах да спра, когато лекцията започна... и четох през цялото време.

В повестта на Стайнбек става дума за жилавия Джордж и неговия едър глуповат приятел Лени. Ходят заедно от ранчо на ранчо, за да съберат пари и да изпълнят мечтата си, да си имат свой дом. Но никъде не могат да се задържат, защото Лени все се забърква в разни каши. По-надълбоко в историята не ще навляза, защото за мен краят беше изненадващ и въобще не ми се ще да го развалям. А и без това рядко говоря по същество за нещата.

Това, което наистина ме изумява, е, че става дума за време и място, което не притежавам във въображението си, ако в това въобще има смисъл, но което чрез героите си тотално ме възприе! Стайнбек както и от предишните ми бегли среши с него, отново е излишно обстоятелствен в описанията на природата, но пък с диалозите си рисува мъжете си прекрасно.

Да, обаче не ми се щеше да пиша за повестта преди да съм гледала филма от 1992 година с Джон Малкович и Гари Синиз в главните роли. И о, колко е добър този филм!! Изключително близко е до Стайнбек и Дордж и Лени са хиляда пъти по-добри, отколкото в представите ми. Някак си „За мишките и хората” доби форма и плътност след като гледах филма. Можеби поради естеството на прочитния ми процес си представях всичко по-театрално, по-хиперболизирано. Докато във филма придоби естественост и красота. Имаше две-три реплики, които получиха дължимото им внимание, чувайки ги, което рядко ми се случва – обичам сама да си избирам диалозите. Например, когато Канди казва на Джордж, че сам е трябвало да застреля кучето си! <3
Има нещо много силно и свръхестествено(не е думата, но пък с познанията ми в живота, почти би могла да бъде) в мъже, които градят характера си в работа и приятелствата си с лоялност.

Щеше ми се краят със Слим да беше запазен и във филма, затова ще завърша с една негова реплика, която ми е емблемна:
“Maybe ever’body in the whole damn world is scared of each other.”

10 коментара:

  1. аз взех, че си купих таблет. със същите цели - да се превърна в рожба на новото време. изтеглих си няколко книги, които исках да прочета, а не можех да намеря по българските марктове и зачетох. 7 страници, сълзящи очи и главоболие. Това са резултатите. Май не съм любимата рожба на новото време. Ще си се придържам към хартиените носители. Само дето не мога да намеря "По пътя" на Керуак никъде, а много ми се ще да я прочета. Иначе дълбок поклон пред мусю Стайнбек. И повестта и филма (един от малкото, може би, филми по книги, които ми харесват) са наистина страхотни.

    ОтговорИзтриване
  2. ооо и аз си оставам вярна на хартиения формат. дори ако ме пита някой може би съм върл противник на всичко останало, но бидейки толерантна, а и притежател на нещо толкова многофункционално, ще е лицемерно! а и обичам да притежавам това, което съм прочела. просто за всеки случай съм качила едно-две по компактни като обем нещица и там, че да съм подсигурена, че без книга няма да остана, ужким... и си мисля, докато новото време не те изрита в покрайнините, все си му любима рожба, все пак си има много. :) "По пътя" я има в онази колекция класика от 20. век в пастелни цветове, която пуснаха да се продава с весници преди едно известно време. ако знаеш, че някой има колекцията, питай го ;)

    ОтговорИзтриване
  3. получавам същия отговор (за колекцията) конструиран по съвсем същия начин и съдържащ съвсем същия съвет за втори път днес. особено. Тази колекция я имам. Очевидно не пълна.

    ОтговорИзтриване
  4. хех амии съжалявам за повторението тогава. от блога http://zonkobg.blogspot.com/ видях тази корица http://4.bp.blogspot.com/_jJ0xc-A9Wzc/Sp7CnOYLY3I/AAAAAAAAAsM/7gyaFhkvwnQ/s1600/%D0%BF%D0%BE+%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F.jpg ако я мернеш някъде из магазините или пък пазарчетата втора ръка....

    ОтговорИзтриване
  5. ще я търся, ще я търся. не ми се искаше да стигам до последното убежище на книголюбителя - Славейков. Въпреки че живея на 5 минути пеша, хич не обичам да ходя до там. Но напоследък за кратко си отклоних вниманието от Керуак с Дъглас Адамс и по-точно - пътеводителя... (няма нужда от кавички дори, предполагам :D ) изключително много му се радвам и съжалявам, че до сега съм го игнорирал, най-вероятно заради твърде голямата му популярност. Е, не е напразна... не е напразна...

    ОтговорИзтриване
  6. ооо толкова се радвам!! една от любимите ми книги е! сега си мисля, че сигурно са минали 6-7 години откакто я четох и все си повтарям как трябва да препрочета, макар да не ми е навик. малко е intimidating по обем, но пък не исках никога да свършва едно време... аз почнах тогава с джобното издание на Галактика - само първа и втора част и после бях в писъчен екстаз, като видях в книжарницата пълния пътеводител, вълненията на една тийнейджърка :)) още правя препратки за щяло и нещяло, един от редовните ми отговори е "за живота, вселената и всичко останало" :))

    ОтговорИзтриване
  7. значи какви ли не нови неща научавам от теб. и аз съм с джобно издание на галактика. мислех, че е само това. още една книга в списъка за славейков...

    ОтговорИзтриване
  8. ооо те са 5 части!! :)) а видях и че са направили голямото издание и с твърди корици... което най-вероятно тогава бих предпочела, защото така или иначе обемът не е от онези, които можеш да носиш в чантата или да четеш в автобуса :) знаеш ли, когато дойдох във Варна първото нещо, което много ме впечатли беше, че на стената на най-често използвания от мен подлез имаше препратка от рисунката на корицата!!

    ОтговорИзтриване
  9. аз рядко смогвам да чета вкъщи. рядко седя вкъщи, затова гледам да се възползвам от услугите на джобните и полу-джобните издания и за жалост по тази причина не мога да прочета 'изворът' на айн ранд - твърде неджобен е. значи варненските графитаджии са интелектуалци

    ОтговорИзтриване
  10. хах не зная дали са интелектуалци (концепцията за интелектуалец все повече ми убягва напоследък), но определено са с вкус! :)

    Айн Ранд ме позаинтересува и за момент и' се надъхах, но после стигнах до заключението, че май не е моята чаша с кафе... така че за сега я отлагам, без да съм прочела ни един неин ред за години, в които ще се чувствам достатъчно амбициозна :)) ще се радвам на отзиви от теб!

    не зная дали си чул Жанет 45 издават една книжка с 8 различни корици, май тя ми е новата надъхвка. само дето трилогията на Мураками ми се сърди, че я пренебрегвам...

    ОтговорИзтриване