"За мишките и хората", Джон Стайнбек

*http://joseebisaillon.com/

Винаги се усещам малко сексистка, когато говоря за мъжки книги, но как по друг начин да ги нарека, когато единственото, за което става дума в тях, е мъжкарски взаимоотношения. Друг е въпросът, че няма ни една героиня, която да е от особено значение в сюжета. И нека не бъда разбрана погрешно – в това не намирам нищо лошо. Дори в интерес на истината много харесвам подобни сюжети – Йосарян, Пилето, а сега и Джордж и Лени.

Бях се сдобила с един Word-овски файл със „За мишките и хората” на Стайнбек и като една истинска рожба на новото време си го качих на телефона, за да имам какво да чета между лекциите или в самотните моменти на чакане. Пък и шансът да прочета повестта беше много по-голям, отколкото на Адската Машина. И воала – наистина! Много ме увлече – даже да си призная зачетох се преди една лекция и не можах да спра, когато лекцията започна... и четох през цялото време.

В повестта на Стайнбек става дума за жилавия Джордж и неговия едър глуповат приятел Лени. Ходят заедно от ранчо на ранчо, за да съберат пари и да изпълнят мечтата си, да си имат свой дом. Но никъде не могат да се задържат, защото Лени все се забърква в разни каши. По-надълбоко в историята не ще навляза, защото за мен краят беше изненадващ и въобще не ми се ще да го развалям. А и без това рядко говоря по същество за нещата.

Това, което наистина ме изумява, е, че става дума за време и място, което не притежавам във въображението си, ако в това въобще има смисъл, но което чрез героите си тотално ме възприе! Стайнбек както и от предишните ми бегли среши с него, отново е излишно обстоятелствен в описанията на природата, но пък с диалозите си рисува мъжете си прекрасно.

Да, обаче не ми се щеше да пиша за повестта преди да съм гледала филма от 1992 година с Джон Малкович и Гари Синиз в главните роли. И о, колко е добър този филм!! Изключително близко е до Стайнбек и Дордж и Лени са хиляда пъти по-добри, отколкото в представите ми. Някак си „За мишките и хората” доби форма и плътност след като гледах филма. Можеби поради естеството на прочитния ми процес си представях всичко по-театрално, по-хиперболизирано. Докато във филма придоби естественост и красота. Имаше две-три реплики, които получиха дължимото им внимание, чувайки ги, което рядко ми се случва – обичам сама да си избирам диалозите. Например, когато Канди казва на Джордж, че сам е трябвало да застреля кучето си! <3
Има нещо много силно и свръхестествено(не е думата, но пък с познанията ми в живота, почти би могла да бъде) в мъже, които градят характера си в работа и приятелствата си с лоялност.

Щеше ми се краят със Слим да беше запазен и във филма, затова ще завърша с една негова реплика, която ми е емблемна:
“Maybe ever’body in the whole damn world is scared of each other.”