понеделник, 3 декември 2012 г.

"Странна случка с куче през нощта", Марк Хадън / "The Curious Incident of the Dog in the Night-Time", Mark Haddon

Винаги съм намирала аутизма за вълнуваща тема. Впечатлява ме фактът, че има състояние в човешкото съществуване, което е подчинено предимно на логика. Мисълта е движещата сила. Самата аз, бидейки доста нерационална в ежедневни ситуации, намирам спокойствие и облекчение, там, където други се къпят в страх. Може би това ме прави лош човек, или просто не мога да изразя как ме кара да се чувствам по правилен начин. Определено подхождам с любопитство към алтернативните начини на възприемане на света. ... опитвам се да сглобя сполучлива прелюдия към книгата, за която предстои да пиша.

Става дума за „Странна случка с куче през нощта” на Марк Хадън. Разбрах за книгата преди година и веднага реших, че ще я имам. След което научих, че дори е преведена на български, последвано от разочарованието на изчерпания тираж. Никъде не я открих и на английски, докато не посетих огромна книжарница в Прага. Откриваха я тъкмо в деня на пристигането ни. И там „The Curious Incident of the Dog in the Night-Time” ме очакваше. Нямах много колебания(макар че може би ако питам майка, тя има друга версия по въпроса).

Книгата е един прекрасен портрет на дете с аутизъм. И това е то. Не дава обещания за адски интересна история, нито пък за романс или приключение. Тя е числа, пъзели и мнение за цветовете. Все едно притежавам книжка с ребуси... да речем едно-две стъпала по интелектуалско. Невероятно добре изпълнена от Хадън режисьорска работа, от означението на главите – само прости числа (което мен ме развълнува много и беше сред причините да искам да я имам), през илюстрациите, до всяко конкретно разяснение на обстоятелства.

Става дума за Кристофър, който една нощ открива кучето на съседите си, прободено с градинарска вилица на двора им. И решава да тръгне по стъпките на това показно убийство. Посъветван от менторката си, започва да пише книга. Непременно ми се ще да обърна внимание на описанията в книгата и мотивите за тях на всеки, на когото му предстои да я прочете или вече го е направил. :)

В интерес на истината книгата ми беше по-приятна преди драматичните обстоятелства в последната 1/3, след това бях просто напрегната. Но предполагам, самото ми напрежение дава да се разбере колко близък ми стана Кристофър!

„Странна случка с куче през нощта” ми напомни за един филм, който бях гледала – „Адам”(2009). Там момчето вече е пораснало. Изумяват ме хората с афинитет към числата, вълнуват ме. Може би дискретните ми прояви на обсесивна-компулсия имат нещо общо с това, или просто разнообразието от хора ме удивлява и плаши едновременно.

Ще хвърля в пространството няколко любими цитата от книгата за английски говорящите:

“Then he asked if I didn’t like things changing. And I said I wouldn’t mind things changing if I became an astronaut, for example, which is one of the biggest changes you can imagine, apart from becoming a girl or dying.”

“But in life you have to take lots of decisions and if you don’t take decisions you would never do anything, because you would spend all your time choosing between things you could do. So it is good to have a reason why you hate some things and you like others.”

“I like it when it rains hard. It sounds like white noise everywhere, which is like silence but not empty.”

“And, also, a thing is interesting because of thinking about it and not because of it being new.”


Няма коментари:

Публикуване на коментар