"За любовта и други демони", Габриел Гарсия Маркес

Чаках тази книга толкова дълго, че вече бях забравила да чакам. Не е лесно чакането. Изнервя те, обърква те и може да ти причини язва... което ми напомня, че чакам и една язва, със всичкото кафе на гладно!?

Иии хоп – скачаме на красиви неща. Най-красивото нещо излезе от печатниците на издателство „Лъчезар Минчев” – „За любовта и други демони” на Габриел Гарсия Маркес. Ако си спомняте (ако не - тук) много превъзнасях Дванадесетте разказа, но с втората книга някак невъзможно беше надмината първата.

Екстаз! Това изпитвам. Маркес е сред най-любимите ми и тази любов съм си я градила и отглеждала и сега е просто екстаз!!
Както стана навик да се говори тук, ще започна отвън навътре, защото що се отнася до тези издания „отвън” не може да се подмине с лека ръка. Твърдата корица с черно, подобно на кожа гръбче и с подписа на Маркес е неизменно красива, този път в небесно синьо. Но тук хартиената опаковчица, която така пренебрегнах при предишната книга, сега е в най-челни позиции откъм корична естетика. Ако това е убягнало на някого, ще спомена отново, че много обичам прозорци. Метафора или не, това е то. Мисля, че прекрасно кореспондира този един с историята, кореспондира и с мен и няма нужда да съм обективна, защото не съм.

Качествата на Писателя Маркес е излишно да ги споменавам. Невероятна история, която грабва читателя, разтръсва го – като в непохватен танц, шепти му мили думи на ухото, после... му взима сърцето направо през гръдния кош, сдъвква го и го изплюва. Обаче всеки път като се сетиш, че си имал сърце и ти става нежно, вместо болезнено.

В случая става дума за едно 12 годишно момиченце ухапано от бясно куче. И дори похватите на медицината по това време и тоооолкова далече да са ми непонятни, дори да нямам идея от религията, Светата Инквизиция и даже да съм доста объркана относно понятието „екзорсизъм”, отдавна не се бях вълнувала така за съдбата на друг герой, както за тази на Сиерва Мария. И въпреки че още от началото не е спестен краят, до последната страница се надявах да е друго. Романтичката и неверницата у мен копнееше друга справедливост. Но пък онази, която оценява добрите истории и драматичните завършеци не можеше да скрие задоволството. Освен това някаква магия се случва във втората половина на книгата – от началото до средата си мислех за Сиерва Мария като за малко момиченце с буен нрав и дълги коси, а след това нещо се извъртя в мен и като че вече я имах за девойка, за обичана жена без възраст.

А обичта! Само Маркес може така да говори за нея. Най-истинска е между страниците на неговите книги. И не е изящна и идеализирана, а мъчителна, подлудяваща, низка и срамна понякога, гори отвътре. Не за демони от друг свят е нужен екзорсист, а за ежедневните земни демони – за любовта. Оххх... много е жежка тази книга!!

И всички герои са ми любими, дори да са най-мизерните малки хора. Мога да съм наясно с подбудите на всяка постъпка и макар да не я смятам за редна, да мога да я оправдая. ... Силен е Маркес!!

Що се отнася до любимия ми герой – това ще да е Маркизът. Той има всичко човешко, воден е от страх и нерешителност през целия си живот. И единственото, което решава да извърши с огъня на сигурността – да заведе дъщеря си в манастира, за да бъде излекувана от демоните си – го убива! Обичта към тази една дъщеря го изважда от леноста и разложението и именно тя го погубва в забвение отново.

Искам да кажа и нещо за косата, но нищо не ми изглежда правилно!


„Колко сме далече!,”въздъхна.
„От какво?”
„От нас самите”...

„Мислите не са ничии,” каза. Нарисува с показалеца си поредица от непрекъснати кръгове във въздуха и заключи: „Летят наоколо, като ангелите.”

„Аз те откроих сред многото, когато всички бяха млади и хубавии беше трудно да се различи най-добрата,” каза той.
„Аз сама се откроих за теб,” каза тя. „Не ти. Винаги си бил като сега: един беден нещастник.”

Когато свърши, Кайетано взе ръката на Сиерва Мария и я сложи върху сърцето си. Тя усети грохота на неговата буря.
„През цялото време съм така,” каза той.
И без да даде време на паниката, се освободи от мътилката, която му пречеше да живее. Призна и’, че няма миг, без да мисли за нея, че всичко, което яде и пие, има вкус на нея, че животът е тя по всяко време и навсякъде, както само Бог има право и могъщество да бъде и върховната наслада на сърцето му ще бъде да умре с нея.” ---> стига се до там, че вече не бих повярвала на нищо по-различно от това!


P.S.: има колумбийски филм от 2009 година, който ми се струва да бъде прекрасен, но който още не съм гледала. (ако е невероятен, може да напиша нещо за него в коментарите)
P.S.2: според сайта на издателството очакваме "Спомен за моите тъжни проститутки"!! йей!!