"Обратната страна", Радостина А. Ангелова

Радостина Ангелова е име, с което ме запозна Мила. Заради нея имах удоволствието да прочета първите две книги на авторката ("Виенски апартамент" и "Имаго") и когато дойде време за третата, въобще не се поколебах. Дали защото я свързвам с прохладните вечери на летата или защото не е типичното ми четиво, авторката и книгите и‘ са ми много интересни.

"Обратната" страна разказва за кратък откъс от ежедневието на една жена и интернет споделянето му с един мъж. Всичко останало се обляга на писателската им суета, жонглирането с думи и значението им. Това, както може да се очаква, бе силният момент за мен. Аз не пропускам да говоря за това как обичам думите, но те често ми играят смотани детски игри. Е, тук думите са всичко, което имат двамата герои, а играта всеки я играе сам със себе си.

Радвам се, че най-сетне стигам до книга, която така умело и естествено да показва пътят на мисълта на една жена, вглъбяването в детайлите, тревогите, но и умението да се държи за себе си и избора, който е направила. Многократно изразът „женска работа“ беше стъпкван и оборван, защото всъщност всеки емоционално интелигентен човек е несигурен и уплашен от решенията, които трябва да вземе, никой не обича да бъде отхвърлян, нито да наранява, и на свой ред, всеки иска да бъде избран и обичан.

Имаше пасажи, които едва ли биха могли по-добре да изразят това, което съм опитвала да обясня в разговор с приятели относно начина, по който виждам отношенията между двама души. „… Всичко е само въпрос на думи. Думите произнесени от мъжа, омайват жената точно както нейните крака или гърди, в краен случай – очи, омайват мъжа. Завладяването зависи по-скоро от уменията на мъжа, отколкото от нивото на съпротива при жената.“ Любим ми беше диалогът с дядото с лукума! А всеки разказ сред диалозите на главните герои беше като порция от приказки, подарена на читателя, като да избяга не само от връзката между Ник и Джули, но и от вглъбеността в спомените за ситуацията от собствения си живот. Защото съм убедена, че дори и интернет любовите да не са житейска реалност за всеки, то непременно всички сме имали онази идеализирана фигура в живота си, която е задоволявала най-истинските ни нужди – да бъдем чути и разбрани, да бъдем важни и мислени.

Единственото, с което не бях ок, са въпросите. Не мисля, че не трябваше да ги има, напротив, въпросите са това, което прави потока на мисълта реален. Просто имам проблем със задаването на въпроси в литературата, защото се чувствам длъжна да ги отговоря, преди да съм се сетила, че не питат мен. :)

Непременно се спрете при Мила в "Аз чета", а и в "На по книга, две".

Алея на книгата 2014

Тази година бях лоша блогърка специално за Алеята на книгата. Може да се каже, че пренебрегнах всякакви принципи за разнообразие и авантюризъм и се прибрах от последния ден с общ брой на книгите достатъчен за година напред. Но за това пък си изкарах прекрасно и си купих прелести, всяка от които ми се чете веднага.

Алеята на книгата тази година продължи от 1. до 10. Август. На 4. август отидох на Шатра №16 и не си тръгнах от там до последния ден. Не съм виновна! Отричам!! Въобще не е, защото там се помещава любимото ми издателство, нито защото там е най-готината група хора, занимаващи се с литература – не! Но каквото и да кажа, то няма да говори повече от ежедневното ми безпредметно висене и кръжене около морския дом на „Жанет 45“, „Deja Book“ и „Парадокс“, така че ще им помахам блогово и ще продължа нататък! :)

На 3. август имах удоволствието да се видя с Елена Щерева и Николай Янков на Варненското представяне на книгата „Прах от нозете“. Няма по-щастлив момент за един читател от този, когато разбира, че четивните му впечатления съвпадат с реални, многоизмерни, цветни и усмихнати хора. Ели и Ники говореха увлекателно както за Индия, така и за писането и емоциите им около книгата. А както не веднъж съм казвала, най-любимото ми нещо е, когато хората говорят със страст за интересите си! Магия е да ги слушаш! Много щастлива останах, като разбрах, че съм напипала вибрациите на книгата, дори без да го осмислям през цялото време. А слушайки за контекста, от който идват разказите, ме накара да мисля за тях отново и отново месец след прочита им.

Другото събитие, на което успях да погостувам, беше представянето на стихосбирката на Иван Ланджев - „Ние според мансардата“. Бяхме в тесен кръг, някак интимно, като у дома. Мила откри четенето, което отбелязва първия път, в който я виждам да го прави и ми беше уютно и правилно! :)

Останалото бе двойно по-голямата от миналата година купчина с книги, която прибрах у нас! Щастлива съм! :)

1. „Теория за материята и светлината“ – Андрю Портър
2. „Едно сомбреро пада от небето“, „Чудовището Хоклайн“ – Ричърд Бротиган
3. „Тайните оръжия“ – Хулио Кортасар
4. „Създания от време“ – Рут Озеки
5. „Ние според мансардата“ – Иван Ланджев
6. „Изплези си езика“ – Ма Дзиен
7. „Мидълсекс“ – Джефри Юдженидис
8. „Прекрасните творения небесни“ – Динау Менгесту
9. „Обратната страна“ – Радостина Ангелов
10. „Събрани съчинения (и други разкази)“ – Аугусто Монтеросо
11. „Фирмин“ – Сам Савидж
12. „Зелени сенки, бял кит“ – Рей Бредбъри
13. „Приказки колкото усмивка“ – Джани Родари
14. „На изток от запада“ – Мирослав Пенков
15. „Лятна детективска история с таралеж“ – Деян Копчев
16. „Моето приключение в дивото“ – Черил Стрейд
17. „Великолепната жена“ – Греъм Симсън

Миналогодишните емоции от Алея на книгата 2013

"Ние според мансардата", Иван Ланджев

Загорих си лука! Може да звучи битово, но за мен е от онези ежедневни стихове, които се носят между стените на апартамента, провират се в косите докато спиш и ти носят доволство, че думите си принадлежат по най-правилния начин, когато минават пред очите в дома си между две корици. Четях, а той загаряше и днес бих казала „...критикът в мен не спря да ръкопляска.“

Аз не чета поезия, така че мнението ми едва ли означава нещо, но имам три стихосбирки в личната си книжна колекция и две от тях са на Иван Ланджев. В поезията му има истории, по-истински от кафето сутрин и от преждевременното заспиване над книгата вечер. Четейки, без да исках се усмихвах постоянно, с онази усмивка, полу-сантиментална, полу-саможива, която казва „била съм там, това съм го видяла“.

Обичам „Ние според мансардата“, заради всичко, което представлява, но най-вече защото я чувствам близка, лична и въпреки това нова и увлекателна всеки път. И само се надявам дано не и‘ омръзна, че да си отиде от мен...

Имах удоволствието да присъствам на представянето на стихосбирката във Варна по време на Алеята на книгата тази година. И основното, което ми се ще да отбележа е, че да чуеш автора сам да чете стиховете си е цяла нова вселена. То може да е, защото обичам да ми четат, или пък защото всеки прочит дава друг живот на думите, но поезията трябва да се слуша, да се случва според мен.

Та така ми се случи и Ланджев, и неговата „Ние според мансардата“.

Не ще кажа нищо за корицата, освен Люба Халева. <3

Не ще говоря и за структурата на стихосбирката, защото откриването и интерпретирането и‘ ми доставиха допълнително четивно удоволствие, което не бих откраднала от никого.

Общо взето нищо няма да кажа, освен че си имам нова любима книжна емоция.

"Синдер" (Книга първа от "Лунните хроники"), Мариса Мейър

Никой не е защитен от едни или други четива, особено ако си ги причини сам!

Срам ме е да си призная, но преди няколко дни се зарибих по тийнейджърска поредица, междупланетарна (по-скоро Земно-Лунна) фантастика от преразказани класически приказки или с 2 думи „Лунните хроники“. Което е интересно, защото аз не обичам поредици и затова не ги започвам, как си го позволих, нямам идея, но сега само чакам да се сдобия с втора и трета част, и после ще трябва да чакам и четвърта и пета да излязат май, и въобще защо?!
Но такова е положението.

За „Лунните хроники“ на Мариса Мейър съм чувала доста неща. След което видях, че „Егмонт“ ги издава и на български и на всичкото отгоре статуса им в Goodreads е повече от 4 звезди. Но всичко това нямаше да е от голямо значение, ако не бях си купила тази първа част – „Синдер“.

И когато най-сетне се реших да я похвана, стана забавно. Започва доста сладникаво и очевидно. И чета и се чудя защо това лято така ми се четат детски книги. Обаче изведнъж бях оплетена. Мисля, че най-големият позитив на книгата е идеята на авторката за трактовка на класически приказни герои. Сякаш един от мотивите ми да продължа беше, за да видя как ще да го е измислила пък това.

В първата част - „Синдер“, главната героиня е механик киборг с първообраз Пепеляшка и е толкова яко!! (това е изречение, което никога не бих очаквала да напиша) Живее в Нов Пекин след Четвъртата Световна Война и изведнъж започват да и’ се случват житейски поврати, след като Императорът инкогнито и’ носи андроид за поправка. За сюжета няма да кажа повече, за да не спойлна, макар че намерих по-едрите събития за предсказуеми. Това обаче никак не намали удоволствието ми, когато ги виждах да се случват. Единия път откровено изпищях! (не силно, нито от изненада, а с малък писък на доволство)

Отдавна не се бях толкова забавлявала със собственото си сюжетно ангажиране. Спомних си емоцията от това да четеш, защото си завладян от историята. От едно известно време насам предпочитам да чета книги, заради начина, по който са написани, заради развитието на героите, заради интерес към даден похват на писане. Чета за да се търся, понякога да се намирам. Но отдавна не бях чела чисто и просто, за да ми е развлекателно.

Освен това намирам за ползотворно и градивно да има подобен тип фантастична поредица с предимно женски герои, които са badass и участват пряко в благоденствието на света. Тъй като това не е жанра, в който се подвизавам често, а особено в последните години, признавам, че може да не е новост, но за мен определено е!

Ако трябва да опиша най-ясно емоцията, която получих от четенето на „Синдер“, е все едно четях комикс, но сама рисувах картинките. И тъй като отдавна не съм чела комикс, душата ми се изпълни по онзи комиксов, нърдово-героичен начин.

Не зная как ще продължи поредицата, но съм чувала, че става по-добра. Така че нямам търпение. Освен това ми се ще да отбележа, че „Егмонт“ отново са събрали едно много физически приятно за четене издание, за което благодаря!

Ако това лято ви се чете нещо леко, бързо, приключенско, с по-скоро момичешка насоченост, това е! Аз съм се качила на влакчето вече! :)