"За мишките и хората", Джон Стайнбек

*http://joseebisaillon.com/

Винаги се усещам малко сексистка, когато говоря за мъжки книги, но как по друг начин да ги нарека, когато единственото, за което става дума в тях, е мъжкарски взаимоотношения. Друг е въпросът, че няма ни една героиня, която да е от особено значение в сюжета. И нека не бъда разбрана погрешно – в това не намирам нищо лошо. Дори в интерес на истината много харесвам подобни сюжети – Йосарян, Пилето, а сега и Джордж и Лени.

Бях се сдобила с един Word-овски файл със „За мишките и хората” на Стайнбек и като една истинска рожба на новото време си го качих на телефона, за да имам какво да чета между лекциите или в самотните моменти на чакане. Пък и шансът да прочета повестта беше много по-голям, отколкото на Адската Машина. И воала – наистина! Много ме увлече – даже да си призная зачетох се преди една лекция и не можах да спра, когато лекцията започна... и четох през цялото време.

В повестта на Стайнбек става дума за жилавия Джордж и неговия едър глуповат приятел Лени. Ходят заедно от ранчо на ранчо, за да съберат пари и да изпълнят мечтата си, да си имат свой дом. Но никъде не могат да се задържат, защото Лени все се забърква в разни каши. По-надълбоко в историята не ще навляза, защото за мен краят беше изненадващ и въобще не ми се ще да го развалям. А и без това рядко говоря по същество за нещата.

Това, което наистина ме изумява, е, че става дума за време и място, което не притежавам във въображението си, ако в това въобще има смисъл, но което чрез героите си тотално ме възприе! Стайнбек както и от предишните ми бегли среши с него, отново е излишно обстоятелствен в описанията на природата, но пък с диалозите си рисува мъжете си прекрасно.

Да, обаче не ми се щеше да пиша за повестта преди да съм гледала филма от 1992 година с Джон Малкович и Гари Синиз в главните роли. И о, колко е добър този филм!! Изключително близко е до Стайнбек и Дордж и Лени са хиляда пъти по-добри, отколкото в представите ми. Някак си „За мишките и хората” доби форма и плътност след като гледах филма. Можеби поради естеството на прочитния ми процес си представях всичко по-театрално, по-хиперболизирано. Докато във филма придоби естественост и красота. Имаше две-три реплики, които получиха дължимото им внимание, чувайки ги, което рядко ми се случва – обичам сама да си избирам диалозите. Например, когато Канди казва на Джордж, че сам е трябвало да застреля кучето си! <3
Има нещо много силно и свръхестествено(не е думата, но пък с познанията ми в живота, почти би могла да бъде) в мъже, които градят характера си в работа и приятелствата си с лоялност.

Щеше ми се краят със Слим да беше запазен и във филма, затова ще завърша с една негова реплика, която ми е емблемна:
“Maybe ever’body in the whole damn world is scared of each other.”

"За любовта и други демони", Габриел Гарсия Маркес

Чаках тази книга толкова дълго, че вече бях забравила да чакам. Не е лесно чакането. Изнервя те, обърква те и може да ти причини язва... което ми напомня, че чакам и една язва, със всичкото кафе на гладно!?

Иии хоп – скачаме на красиви неща. Най-красивото нещо излезе от печатниците на издателство „Лъчезар Минчев” – „За любовта и други демони” на Габриел Гарсия Маркес. Ако си спомняте (ако не - тук) много превъзнасях Дванадесетте разказа, но с втората книга някак невъзможно беше надмината първата.

Екстаз! Това изпитвам. Маркес е сред най-любимите ми и тази любов съм си я градила и отглеждала и сега е просто екстаз!!
Както стана навик да се говори тук, ще започна отвън навътре, защото що се отнася до тези издания „отвън” не може да се подмине с лека ръка. Твърдата корица с черно, подобно на кожа гръбче и с подписа на Маркес е неизменно красива, този път в небесно синьо. Но тук хартиената опаковчица, която така пренебрегнах при предишната книга, сега е в най-челни позиции откъм корична естетика. Ако това е убягнало на някого, ще спомена отново, че много обичам прозорци. Метафора или не, това е то. Мисля, че прекрасно кореспондира този един с историята, кореспондира и с мен и няма нужда да съм обективна, защото не съм.

Качествата на Писателя Маркес е излишно да ги споменавам. Невероятна история, която грабва читателя, разтръсва го – като в непохватен танц, шепти му мили думи на ухото, после... му взима сърцето направо през гръдния кош, сдъвква го и го изплюва. Обаче всеки път като се сетиш, че си имал сърце и ти става нежно, вместо болезнено.

В случая става дума за едно 12 годишно момиченце ухапано от бясно куче. И дори похватите на медицината по това време и тоооолкова далече да са ми непонятни, дори да нямам идея от религията, Светата Инквизиция и даже да съм доста объркана относно понятието „екзорсизъм”, отдавна не се бях вълнувала така за съдбата на друг герой, както за тази на Сиерва Мария. И въпреки че още от началото не е спестен краят, до последната страница се надявах да е друго. Романтичката и неверницата у мен копнееше друга справедливост. Но пък онази, която оценява добрите истории и драматичните завършеци не можеше да скрие задоволството. Освен това някаква магия се случва във втората половина на книгата – от началото до средата си мислех за Сиерва Мария като за малко момиченце с буен нрав и дълги коси, а след това нещо се извъртя в мен и като че вече я имах за девойка, за обичана жена без възраст.

А обичта! Само Маркес може така да говори за нея. Най-истинска е между страниците на неговите книги. И не е изящна и идеализирана, а мъчителна, подлудяваща, низка и срамна понякога, гори отвътре. Не за демони от друг свят е нужен екзорсист, а за ежедневните земни демони – за любовта. Оххх... много е жежка тази книга!!

И всички герои са ми любими, дори да са най-мизерните малки хора. Мога да съм наясно с подбудите на всяка постъпка и макар да не я смятам за редна, да мога да я оправдая. ... Силен е Маркес!!

Що се отнася до любимия ми герой – това ще да е Маркизът. Той има всичко човешко, воден е от страх и нерешителност през целия си живот. И единственото, което решава да извърши с огъня на сигурността – да заведе дъщеря си в манастира, за да бъде излекувана от демоните си – го убива! Обичта към тази една дъщеря го изважда от леноста и разложението и именно тя го погубва в забвение отново.

Искам да кажа и нещо за косата, но нищо не ми изглежда правилно!


„Колко сме далече!,”въздъхна.
„От какво?”
„От нас самите”...

„Мислите не са ничии,” каза. Нарисува с показалеца си поредица от непрекъснати кръгове във въздуха и заключи: „Летят наоколо, като ангелите.”

„Аз те откроих сред многото, когато всички бяха млади и хубавии беше трудно да се различи най-добрата,” каза той.
„Аз сама се откроих за теб,” каза тя. „Не ти. Винаги си бил като сега: един беден нещастник.”

Когато свърши, Кайетано взе ръката на Сиерва Мария и я сложи върху сърцето си. Тя усети грохота на неговата буря.
„През цялото време съм така,” каза той.
И без да даде време на паниката, се освободи от мътилката, която му пречеше да живее. Призна и’, че няма миг, без да мисли за нея, че всичко, което яде и пие, има вкус на нея, че животът е тя по всяко време и навсякъде, както само Бог има право и могъщество да бъде и върховната наслада на сърцето му ще бъде да умре с нея.” ---> стига се до там, че вече не бих повярвала на нищо по-различно от това!


P.S.: има колумбийски филм от 2009 година, който ми се струва да бъде прекрасен, но който още не съм гледала. (ако е невероятен, може да напиша нещо за него в коментарите)
P.S.2: според сайта на издателството очакваме "Спомен за моите тъжни проститутки"!! йей!!

“Letters to a Young Poet”, Rainer Maria Rilke

Не зная какво да кажа за тази книга....

Става дума за “Letters to a Young Poet”(„Писма до млад поет”) от Райнер Мария Рилке. Почти съм сигурна, че бях чувала заглавието преди да се сдобия с книгата. Вече си бях купила две книги в Прага, когато последния ден минах по Златната Уличка в Стария град. Там има книжарничка, толкова красива, че отказах да пропусна. Влязох и до колкото видях, бяха предимно Кафка и Рилке на различни езици. И тъй като Кафка лесно може да се намери и в България, реших да почета Чехската култура и да си купя английски превод на писмата на Рилке. А и изданието е толкова красиво оформено, че дори и да не го чета, се радвам, че прави компания на останалите ми книжки.

Твърда корица, странички в охра и шрифт, за който щях да мога да кажа нещо, ако имах поне малко познания в типографията. И разбира се детайлът, който прави една книга... шикозна(някой още ползва ли тази дума без подигравателна нотка; ако трябва да я сменя) – книгоразделителната панделка, тук в цвета на най-хубавото вино на Пенев!

Що се отнася до съдържанието на книгата обаче трябва да призная, дойде ми малко трудно. 10 писма, написани от Рилке до млад поет, желаещ да постигне успеха и да се докосне до таланта му. Писмата съдържат както съвети за писането, така и за живота. Аз обичам да чета чужда кореспонденция и дневници, затова си го позволявам рядко! За да ми е винаги приятно. И тези много ми харесаха. Но се страхувам, че не успях да оценя цвета на езика, заради особения стил(километрични изречения със странен словоред и много „;”), който ми се струва, че съчетан с превод от превод, направи някой пасажи нечетивни за мен. Със сигурност ще препрочитам! Струва си. Особено добро впечатление ми направи с какво уважение и чувство за равенство говори поета за жените още през 1900 (примерно). И други умни и красиви неща. И това е!

В интерес на истината прочетох малко преведена поезия на Райнер Мария Рилке, и не съм фен. Макар че си мисля, че е от преводите. В оригинал не мисля, че съм способна все пак.

Но съм фен на това: “The future stands firm Mr Kappus, but we move in an infinite space.”


P.S.: Съжалявам за крапи качеството на снимките - правя ги с телефонна камера (розовото ми бижу изпадна в кома). за забава Инстаграмя!

"Странна случка с куче през нощта", Марк Хадън / "The Curious Incident of the Dog in the Night-Time", Mark Haddon

Винаги съм намирала аутизма за вълнуваща тема. Впечатлява ме фактът, че има състояние в човешкото съществуване, което е подчинено предимно на логика. Мисълта е движещата сила. Самата аз, бидейки доста нерационална в ежедневни ситуации, намирам спокойствие и облекчение, там, където други се къпят в страх. Може би това ме прави лош човек, или просто не мога да изразя как ме кара да се чувствам по правилен начин. Определено подхождам с любопитство към алтернативните начини на възприемане на света. ... опитвам се да сглобя сполучлива прелюдия към книгата, за която предстои да пиша.

Става дума за „Странна случка с куче през нощта” на Марк Хадън. Разбрах за книгата преди година и веднага реших, че ще я имам. След което научих, че дори е преведена на български, последвано от разочарованието на изчерпания тираж. Никъде не я открих и на английски, докато не посетих огромна книжарница в Прага. Откриваха я тъкмо в деня на пристигането ни. И там „The Curious Incident of the Dog in the Night-Time” ме очакваше. Нямах много колебания(макар че може би ако питам майка, тя има друга версия по въпроса).

Книгата е един прекрасен портрет на дете с аутизъм. И това е то. Не дава обещания за адски интересна история, нито пък за романс или приключение. Тя е числа, пъзели и мнение за цветовете. Все едно притежавам книжка с ребуси... да речем едно-две стъпала по интелектуалско. Невероятно добре изпълнена от Хадън режисьорска работа, от означението на главите – само прости числа (което мен ме развълнува много и беше сред причините да искам да я имам), през илюстрациите, до всяко конкретно разяснение на обстоятелства.

Става дума за Кристофър, който една нощ открива кучето на съседите си, прободено с градинарска вилица на двора им. И решава да тръгне по стъпките на това показно убийство. Посъветван от менторката си, започва да пише книга. Непременно ми се ще да обърна внимание на описанията в книгата и мотивите за тях на всеки, на когото му предстои да я прочете или вече го е направил. :)

В интерес на истината книгата ми беше по-приятна преди драматичните обстоятелства в последната 1/3, след това бях просто напрегната. Но предполагам, самото ми напрежение дава да се разбере колко близък ми стана Кристофър!

„Странна случка с куче през нощта” ми напомни за един филм, който бях гледала – „Адам”(2009). Там момчето вече е пораснало. Изумяват ме хората с афинитет към числата, вълнуват ме. Може би дискретните ми прояви на обсесивна-компулсия имат нещо общо с това, или просто разнообразието от хора ме удивлява и плаши едновременно.

Ще хвърля в пространството няколко любими цитата от книгата за английски говорящите:

“Then he asked if I didn’t like things changing. And I said I wouldn’t mind things changing if I became an astronaut, for example, which is one of the biggest changes you can imagine, apart from becoming a girl or dying.”

“But in life you have to take lots of decisions and if you don’t take decisions you would never do anything, because you would spend all your time choosing between things you could do. So it is good to have a reason why you hate some things and you like others.”

“I like it when it rains hard. It sounds like white noise everywhere, which is like silence but not empty.”

“And, also, a thing is interesting because of thinking about it and not because of it being new.”

Нова публикация

Оо най-после Адската Машина си е у дома при мен и е по-красива от всякога. Присъствието и’ по някакъв магичен начин ме вдъхновява и да чета, и да пиша, и да мисля дори! Скоро идва зимната ваканция-сесия, която сама по себе си обещава четене като вид прокрастинация (има ли такава дума на Български... един вид вършене на всичко друго но не и на задълженията). А и имам едно количество книги, които само чакат да стигна до тях. От два месеца не съм излизала от книжарница с покупка, да не говорим, че и почти въобще не съм влизала – чудя се защо съм така потисната блогово.

Но ситуацията е такава – последните пъти, когато купувах книги, купувах по няколко наведнъж и сега не мога да насмогна да си ги изчета, а се и лишавам от седенето в благоприятна книжна среда. Знаех си, че щом си налагам правила, значи съм стигнала до тях съвсем рационално и трябва да ги спазвам. Не повече от 2 книги наведнъж! Още дочитам книгите от Book Haul-а (винаги съм си мечтала да мога да направя свестен Book Haul, а то си имало причина да не мога) от Чехия. А сега ме очакват Маркес и Мураками, подарък от мама. Стигнало се е до там, че едни от любимите ми автори да чакат!! О.О Въобще срамувам се от всичко, което не направих тази есен, но с идването на декември жадувам промяна!!

Вчера съвсем случайно попаднах на „Имате поща” с Мег Райън и Том Ханкс. И в този ред на мисли – когато порасна и стана богата, ще имам книжарница. Мога да я видя, да я помириша! Само време ми трябва. :) Това като едно приятно отклонение, че да не изглежда, че дудна и се оплаквам цял пост време. :)

мрън

Адската Машина е болничка и в момента искам да си мисля, че е в уютен терапевтичен дом. очаквам я скоро! имам две малки книжлета, за които да разкажа и май не е много, ама... чакам я да се оправи!! кофти ноември за блога.

"Дамата с камелиите", Александър Дюма - син

Трябва да се възвърна към писането и вдъхновеното четене. Чувствам липса. А есента е най-вдъхновяващото време. Но преди това да стане имам една книга, за която за малко да забравя да понапиша нещо. Може да е заради подсъзнателния ми отказ да пиша за книги така както се оказа, че съм способна да говоря за тази. И ако някой много обича „Дамата с камелиите” на Александър Дюма - син, сега е моментът да спре да чете, инак няма да съм сред любимите му хора.

Имам си бележник. И в него си пиша интересни неща от книгите, които чета – цитати, разни моментни хрумвания, или пък понякога само номера на главата или страницата, която особено ме е поразила. Трите определения, които имам написани за тази книга са: „наивна, блудкава, откровено тъпа”. И едва ли бих могла да кажа нещо по-различно от това вече може би два месеца, след като съм прочела историята на Дамата с Камелиите.

Как започна всичко. По онова време (юли-август) имах нужда от книжка за чантата. Стажът ми предполагаше ежедневно сутрешно спиркостоене, а всичките ми нови книги с прекрасни корици нямаха място в хаосът, който съществуваше сред нещата ми. Така че когато намерих износената компактна книжка, за която съм чувала малки дами да говорят в захлас, казах си, че е време да се помиря с класиката.

Никога до сега не съм се смяла така на неволите и философските размишления на други герои, както на тези. Имаше етап, в който дори се срамувах, че чета подобно нещо. На няколко пъти дори ми стана мъчно, че една история с толкова много потенциал, е скрита в подобна малоумно написана литература. И да, наясно съм, че не е редно да говоря така, при положение, че мелодраматизмът, моралът и религиозните мотиви несъмнено идват от факта, че романът е писан в 19. век. Пределно ми е ясно, че няма как да бъде друго яче, но все пак не мога да си простя, че си го причиних и че Дюма - син ми го причини.

Страници и страници изпълнени с това какви големи грехове имат жените и как Бог ги наказва за тях, но как разказвачът ги съжалява и им симпатизира, тъй като те не са виновни за греховния път, по който са поели, а как съдбата им е била ... дрън-дрън. „И когато БОГ разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание.”

И колко много сълзи и сополи!! Нямаше една глава, в която за разнообразие някой да не ревеше. И подсказка, това по-често беше мъжката част от историята. Аз се обърнах, за да не види тя, че сълзи капят от очите ми; аз паднах в коленете и’ и се разплаках; аз не я открих у дома и се разридах; аз Я открих у дома и се разридах... Не мисля, че има нещо лошо в мъжкия плач, не ме разбирайте погрешно, но ВСЯКА ГЛАВА?!

Може би съм пропуснала времето, когато „Дамата с камелиите” би ме развълнувала. Отново искам да се извиня на всеки, който харесва тази книга и въпреки това е изчел повърнатото ми мнение. Зная колко е гадно някой да не харесва любимата ти книга. Но ще завърша с два цитата, които надминаха очакванията ми и силно се надявам да са умишлени анекдоти.

„Има мозъчно възпаление,сигурен съм в това и така е много по-добре, защото смятам, да ми прости Господ, че иначе щеше да подлудее. За щастие физическата болест ще надвие психическата и може би след месец той ще бъде излекуван и от едната, и от другата.” – Good work, Doctor!!

„През двадесет и пет дни от месеца камелиите бяха бели, а през пет – червени. Никой никога не разбра причината за тази смяна на цветовете, която отбелязвам,без да мога да я обясня.” Seriously?! O.O Куртизантски мистерии....

Сега като търсих подходящи изображения, защото всички корици са потресаващи, си мисля, че може би балет или опера "Дамата с камелиите" би ми допаднала.

"Места за дишане", Емануил Видински

„Места за дишане” на Емануил Видински извървя дълъг път. В напълно пряк смисъл без капка преносност... освен физическата такава. Влакът Варна-София, после през Сърбия, Унгария, Словакия,Чехия и на обратно в първите десеттина дни на септември, след което се подвизава във Варна, в чантата ми и на нощното шкафче, за малко до днес, участвайки в началото на новата учебна година. Това, че беше с мен по пътя на приятни емоции, обаче, определено не и’ помогна сама по себе си да донесе такива. Хубавата част от цялата работа е, че ми позволява да съм доста концентрирана и подредена в мислите си, заради добрия формат, който ми предоставя.

Първо, отвън на вътре, Издателство Алтера са бляскави в корицоправенето. Обожавам оформлението на Красимир Терзиев на „Места за дишане”. Присъствието на книгата в личната ми библиотека носи мир на разбунтувалата ми се перцепция. Красива е!

След което следват и трите части на книгата.

I част – АЗ. Четох я с интерес, но никак не ми допадна. На места беше прелестна, откъм размишления и описания на време-пространството, в което се намира героят. Започна и свърши добре. Беше ми приятно да чета. Но имах 2 проблема – не ми пукаше въобще за героя и 2-3 тънки линии на повествованието, които ме развълнуваха, така и не стигнаха до завършек. И не разбрах нищо повече за тях до края на книгата. Може би това е била и целта на автора, може би с това е искал да внуши неща, които като се замисля, бих могла да разбера, но все пак читателското ми любопитство не беше задоволено.

II част – ТЯ. Милена, героинята в тази част, ми допадна повече. Харесвах и нея и начините и’ на справяне с нещата. Говореше с хората и през нейните очи изглеждаха красиви. Дори исках да науча още за нея. Имах нужда от още Милена, от още цветове и дихания.

III част – НИЕ. Много жива, истинска. Определено ми се стори наситена от чувства в рамките на една глава. Красиво премерена и достатъчна!

Оставам все пак с някакво впечатление, че на места книгата едва ли не, бе донаждана за да се получи обем, в който красиви идеи да намерят дом. Домът им обаче, не ми се стори уютен. Получих сведения от Кали, че сборникът „Картографии на бягството“ е много хубав, така че бих се запознала с още от Емануил Видински с удоволствие.

Аз бях в Прага, Част 3.

Последната ми публикация със снимки от Прага няма да е дълга и отегчителна, обещавам! Просто остана още една група от неща, които обичам да снимам. ХОРА! Никак не съм добра в това, макар да ми се ще някой ден да е старческото ми хоби. За сега го правя тайно, набързо, откраднато, което несъмнено си и личи.
Хората в Прага са адски красиви. Не зная дали е от хората, от Прага или просто обичам човека като жизнена единица, но снимките са факт и някои от тях са ми много любими!

P.S.: Ако някой случайно се познае и не му е приятно да присъства в блога, моля, нека ми пише. / If somebody recognize himself from the pictures and is not ok being in my blog, please, write a comment and the picture will be deleted. And if, by any chance, there’s a picture of you and you like it, you may write a comment just to say “Hi”. :) You are here, because I think you are beautiful!


Първите две снимки са част от същината на блога, освен това това е най-красивото четящо момиче на света!

Прекрасен, с куфарче и замислен.

Възрастни двойки се държат за ръце, там където времето е просто красив часовник.

Сладост е:

Керемидите познават майстора си.

На последната снимка твърде много се случва в долната 1/6 :) и аз присъствам също!

Аз бях в Прага, Част 2.

Сега може да прозвуча като гигантски воайор (един вид голям крийпър), но има две неща, които обожавам да снимам и това са прозорци с первазите им и всеки малък детайл, както и простряно пране. Съжалявам, признах си го! Това съм аз... Не пропуснах и Прага в тази поредица от снимки. Удоволствието беше двойно, тъй като там прозорците са създадени, за да бъдат снимани! Макар че по времето, по което са създавани...

Що се отнася до прането обаче, поради естеството на архитектурния въпрос, на хората май им е забранено да простират прането си на видимо място, сиреч фасадите на сградите, затова имам само един такъв откраднат кадър. Един от най-добрите в колекцията ми със сигурност. :) За това пък съм компенсирала с „най-кокетните есенни столчета по улиците”. Един вид следват малките детайли, които направиха Прага по' моя.

Тези две госпожици в онзи момент трябва да са били най-щастливите хора на света.

Седнахме в прекрасно Парижко кафене в центъра на Прага, с огромно огледало, черно бели снимки по стените и френски шансони, като фон на идилията, с отворени прозорчета и предразполагащ сервитьор. :)

а така изглеждаше отвореното прозорче на заведение в Стара Прага:

червените покриви на Прага <3

И накрая вива ла Panasonic Lumix-а, с който боравих, и неговият оптичен зууум! Макар въобще да не беше в опитни ръце.

Аз бях в Прага, Част 1.

Септември ми донесе твърде много! Ако пиша благодарствено писмо го Годината, определено ще я помоля да се самонагради за този Септември. А той даже още е в средата си. Не мога да повярвам че след най-добрия концерт на всички времена (визирам Red Hot Chili Peppers), последва пътуване до Прага! Влюбена съм в този град! Първия ден, докато се разхождах забравях да преглъщам и дишам от вълнение, в общи линии доста дементно поведение. Напоследък често ми се случва да споменавам, но аз съм лесно впечатлителна, много малки неща могат да ме докарат до екстазоподобни емоции. Но това.... Прага е магия!

Та в този ред маисли ми се ще да споделя количество фотоматериал, като предварително предупреждавам, че едва ли би могло да се придобие общо впечатление от града, но определено може да се улови моето усещане за Прага! (*за снимки на забележителности Google може да предостави дори повече от желаната информация)

Tea is for artsy people!

Дворцова библиотечка:

Екскурзиантки:

Следват Част 2. и Част 3., в които ще покажа любимите си за снимане неща в две рубрики. Те имат общо с Прага до там, че са правени в нейната утроба, но по-скоро имат общо с мен! :)